БЛАГОДАРНОСТ

Изказвам своята благодарност към всички добри хора, които в процеса на създаване на книгата се присъединиха към моите усилия и направиха възможно нейното завършване и издаване: > на д-р Антоанета Ганчева, медицински редактор. Без нейната решаваща помощ книгата нямаше да бъде завършена поради това, че се разболях тежко в последния период от подготовката й; > инж. Ася Димитрова и инж. Димитър Боев, предпечатна подготовка; > Снежанка Стоянова, автор на корицата;

* Татяна Мачковска, Искра Колева, Димитринка Стоянчева, коректори; > Калина Александрова, Ани Янкова и Йордан Киселички, и още една анонимна авторка, написали отделни глави в книгата; > Костадин Златков, Ангел Христов, Павлина Павлова, Теодора Влъчкова, Симона Здравева, Валентин Йорданов, участвали в на- печатване на голяма част от материала; > Лиляна Елмазова, собственик на билкова аптека, моя учителка по билкарство; > Десислава Рименова за всеотдайната помощ; > инж. Мичо Боев Димитров за многостранната помощ; > Антон Атанасов, помогнал на много мои пациенти да си берат лечебни растения на познатите ни места, когато съм бил възпрепятстван; > на пациентите, споделили с мен рецепти от народната медицина, както и на пациентите, дали отзиви за моята работа като лечител; > на всички живи автори, чиито книги съм посочил в библиографската справка; > на всички спонсори за издаване на книгата; > на издателство „Авангард Прима” за много доброто качество на отпечатването на книгата;

* д-р Катя Бончева, управител на медицински център, за разбирането й за значението на биорезонанената терапия и за решението й да приеме честотните генератори за лечение в медицинския център, което значително облекчи моето натоварване в период на огромна моя преумора; > д-р Надежда Пенева, която на 2.6.2016 г. ми помогна в крайно тежкото ми здравословно състояние и заедно с един от внуците ми ме закара във Военна болница, където успях да преодолея критичното положение, в което бях изпаднал. 

Владимир Бошнаков

Предговор

Уважаеми читателю!

Щом държиш тази книга, ти търсиш информация за себе си или за своите близки, търсиш решение на задача, което официалната медицина няма. Тази книга е за теб! Тук има рецепти и методи на лечение, които са буквално изстрадани от бай Владо, те са прилагани многократно и успешно при хора с различни заболявания в продължение на много години. Тези рецепти са проверени лично от него, а не са преписани от други, по- стари книги, или събрани от агенция „Една жена каза”. Радвам се, че познавам бай Владо, че сме приятели. Той е първият в България, който съчета билколечението с използването на честотен генератор. Разбира се, той използва и други лечебни средства - от храни до лампи „Биоптрон”. Книгата му не е енциклопедия, той не дава рецепти за всичко и всички. Той дава само проверени рецепти. През годините на нашето познанство сме обменяли рецепти. Считам, че популяризирането на лечебните възможности на планинския хвощ е лично негова заслуга. Сега го използват много хора. Особено ценен е опитът му в лечението на онкоболни. Лично аз предпочитам други методи, но е факт, че неговите методи работят и че бай Владо успява да помогне на много хора. Неговите физически сили не стигат, за да помогне на всички. Желанието му да го постигне на няколко пъти го доведе до пълно изтощение. Затова е тази книга - чети и се лекувай! Лично бай Владо не може да стигне до всички! Здравето е лично право и лична отговорност. Бъдете здрави!

Пламен Бенински 

ВМЕСТО УВОД.

Защо станах народен лечител на стари години? ,, С Божията помощ цярът израства от земята и разумният човек не го пренебрегва. ” Библия, сирах 38, стих 4 Отговорът на този въпрос се крие в спомените ми за многобройните срещи с народни лечители и лекари през последните 82 години от живота ми, откак се помня. С риск да досадя на читателя, ще споделя най-ярките от тях, за да разбере защо и как станах народен лечител и защо събрах кураж да напиша книга за народната медицина, след като професията ми няма нищо общо с нея. Роден съм в село Катерица, най-новото и най- малкото от всички 53 села на бившата Плевенска околия, създадено след Освобождението на България от турско робство от преселници от Цариградския район, от Северна Добруджа и от Балкана. В него никога не е имало лекар. В моето детство медицинска помощ ни оказваше дядо Цветан, фелдшер в съседното село Одърне, който идваше от време на време при нас пеш, с една кожена чанта през рамо. В нея носеше най-необходимите лекарства, инструменти и материали за оказване помощ на нуждаещите се: аспирин, кислородна вода, йод, спирт, сироп за кашлица, памук, бинтове, марли, дебели стъклени чаши и свещи за поставяне на вендузи, клещи за вадене на зъби и др. По негово предписание съм пил сироп за кашлица с много неприятен вкус и рибено масло с още по-неприятна миризма.

За по сериозни заболявания хората от селото ходеха до здравния пункт в с. Одърне, в който имаше лекар, и до районния център в с. Пордим, където имаше частен кабинет с аптека на опитния лекар д-р Димитров.

За операции се пътуваше до Плевен при прославения по това време хирург доктор Хаджигенчев.

Всички деца от селото от ранна пролет до късна есен ходехме боси.

Често се случваше да си джуснем (да си ударим и разкървавим) пръстите на краката.

Тогава бабите, които седяха на групички на пейките пред къщите си и предяха или плетяха нещо, ни съветваха да напикаем наранените си пръсти и с това всичко приключваше. Раните ни не се инфектираха и зарастваха бързо.

Когато някой се простудеше, вдигнеше температура и започнеше да киха и кашля, отново се справяха с положението бързо и без паника.

Сипваха в една паничка малко оцет и 2-3 пъти повече топла вода, разтриваха ни от главата до петите, даваха ни да пием чай от липов цвят или лайка и случаят приключваше бързо.

Когато някой от възрастните се почувстваше зле, сутрин и вечер му даваха да изпие по една супена лъжица газ за осветление, разтриваха го със свинска мас и като правило той бързо оздравяваше.

При силни коремни болки и втвърдявания загряваха със свещ голям буркан или делва и го поставяха на втвърденото място, обикновено на пъпа.

Делвата всмукваше част от корема и в много случаи болният оздравяваше. Общо взето, жителите на селото се справяха с болежките си с най-прости средства: чай, разтривки, компреси, вендузи, загряване на пара и други общодостъпни средства.

В силата на народната медицина съм се убеждавал много пъти през дългия си 87- годишен живот.

Ще приведа няколко характерни случая.

1. Бил съм петгодишен. Бяхме на гости на бабите ми и на дядо ми по бащина линия в Ловеч. Един ден привечер мама, двете ми баби и други жени седяха на пейката пред дядовия двор, а ние с брат ми се гонехме боси по широкия площад пред тях.

Брат ми тичаше, а аз го гонех. Когато си на 5 години, а брат ти е на 7, не е лесно да го догониш, но аз се стараех много и не съм забелязал, че той е прескочил едно заспало огнище пред коларо-железарската работилница на съседа Минко Попов, а аз съм прецапал през него. Сигурно съм извикал от болка, загцото мама веднага дотича, взе ме на ръце и започна да ме успокоява. Като видя вместо ходила и пръсти два балона, пълни с някаква течност, мама заплака и каза, че ще ме заведе на лекар. Тогава баба ми Мария стана от пейката и каза спокойно на мама: ,Донеси детето в долната стая!“.

Отидохме в стаята, баба нареди на мама да ми измие краката с памук, натопен във вода е малко ракия, да легна на одъра и да подложи под двата ми крака големи кърпи. През това време тя запали печката, сложи тенджера е вода и пусна картофи да се варят. Обели голямо количество червен кромид лук, наряза го на ситно и го счука в дървено хаванче. Когато картофите увряха, баба ги заля със студена вода, обели ги и ги направи на пюре. След това ги смеси е лука, разбърка ги добре и ги изсипа на двата ми изгорени крака. Завърза кърпите, сложи ме да легна, зави ме и заръча на мама да не се отделя от мен до следващата вечер, да не ставам, да ме обслужва и храни в леглото.

Каза спокойно: „Утре вечер ще му развържа краката“ и излезе от стаята, подмитайки пода е дългата си фуста. През цялото време я наблюдавах какво правеше и как го правеше. Тя не се суетеше. От всяко нейно движение лъхаше увереността на човек, който знае какво прави и не оставаше място за съмнение, че следващата вечер ще съм здрав. Повече от тая вечер не си спомням нищо. Болките ми стихнаха и съм заспал като агне на детелина.

На другия ден баба шеташе, готвеше за гостите си, беше спокойна, приветлива и уверена във всичко, което правеше. Край мен не се въртеше без нужда.

Привечер дойде, развърза ми краката, накара мама отново да ги измие с вода и малко ракия и ми рече: „Слез от кревата и стъпи на краката си!“.

Стъпих и не почувствах никаква болка. Балоните бяха изчезнали и всеки крак си имаше отново по пет пръста. И толкова. Бедата отмина.

Нямам никакви следи от това страшно изгаряне. Остана ми само един топъл и незабравим спомен от умелите действия на добрата ми, сръчна и умна баба Мария, която явно можеше да направи всичко - като вълшебниците в приказките.

Избързвайки напред ще кажа, че тази ми баба ме е лекувала като ученик в гимназията с китайския метод акупресура на отделни точки по тялото.

Как са достигнали до нея тия познания, за мен ще си остане тайна. Тогава не бях чувал за източните методи на лечение и не съм могъл да й задам тоя въпрос.

През февруари 2014 г. моя съученичка от гимназията ми се обади по телефона и ми съобщи, че си е заляла едната ръка с вряла вода и има големи мехури и непоносими болки. Казах й как ме е лекувала баба ми от изгаряне.

Изпълнила е рецептата и на следващия ден ми се обади, че вече е съвсем добре.

2. Бях на 7 години. Вършачката вършееше житото в бащиния ми двор, а ние, децата, се гонехме около нея.

В обедната почивка се изкачвахме на вършачката по стълбата и скачахме от задния край, откъдето се изхвърляше сламата.

При едно скачане си навехнах единия крак, като при приземяването съм се подхлъзнал по сухата слама. Коляното ме заболя много и бързо се поду. Баща ми ходи при д-р Димитров в районния център Пордим. Той препоръчал да ми правят студени компреси на коляното. От тях обаче болката и отокът не преминаха. Закараха ме с каруца при

Ю прочутия майстор-правач на навехнато и счупено дядо Бою в съседното село Александрово.

Той разтрива дълго време болното ми коляно със свинска мас, след което изтри ръцете си с кърпа, хвана ме с едната си ръка над коляното, а с другата - за глезена, и ми изтегли крака с рязко движение и едновременно завъртане. Изпищях от болка. Якият мустакат старец се засмя и рече: „Хайде, момче, готов си, ставай и си тръгвай пеш за твоето село!“. На родителите ми обясни, че като измина тия 7 километра пеш, отокът ми ще се разнесе по-бързо, та да не ме жалят. Вървях до нас пеш пред каруцата. Винаги ще си спомням с благодарност за този човек, който само с едно умело движение ме избави от голяма беда. Помня, че баща ми му предложи пари, които дядо Бою отказа да вземе.

3. Бил съм около 9-годишен, когато Динко, син на наши съседи, с четири години по- голям от мен, като овчар се изкъпал в един гьол зад селото през април и се простудил жестоко. Вдигнал висока температура, схванал се и загубил съзнание.

Родителите му повикаха Стоян Киров, баща на пет момчета, известен с уменията си да разтрива изстинали хора. Денят беше слънчев. Бай Стоян дойде, нареди да изнесат една рогозка на двора и чинийка със свинска мас. Обърна Динко по очи и му направи „морски масаж“ от главата до петите с прихващане на кожата ту с едната, ту с другата ръка, при което кожата се надигаше и слизаше, наподобявайки движението на морска вълна. След това го обърна по гръб и направи същия масаж и на предната част на тялото. После си топеше ръцете в маста и разтриваше тялото със силно натискане на дланите и плъзгане по тялото. Най-накрая изпъна по няколко пъти жилите над петите, което сигурно е било много болезнено, защото Динко отвори очи и седна на рогозката. Майка му го облече и го прибра вкъщи. След няколко дни Динко отново изкара овцете си на паша. Никога до днес не съм виждал такова чудо: за nil малко от час да вдигнеш на крака човек с всички признаци на покойник. Бай Стоян също не взе пари за свършената работа. Хапна и пийна нещо с бащата на Динко и си отиде без никакви почести, все едно че нищо особено не се е случило.

4. Било е през 1939 г. Баща ми се разболя за пръв път, откакто го помнех. Схвана му се кръстът и се обездви- жи напълно. Лежа така десетина дни, докато мина един познат селянин от съседното село Вълчи трън с каруца и ме накара да извикам баща си, че му трябвал за нещо. Обясних му, че е на легло и не може да стане. Той слезе от каруцата и влезе у дома. Бързо определи, че е болен от ишиас и му каза, че е срамота един пчелар да не знае как се лекува тая болест.

Трябвало всеки ден да му се поставят пчели на гърба и на задните части да го жилят: първият ден - една, вторият - две и т.н. до двайсетия ден - 20 пчели. След това обратно до 40-тия ден пчелите да се намаляват всеки ден с по една.

Нямахме проблеми с лечението: баща ми имаше голям пчелин в двора, той понасяше ужилването на пчелите стоически, а аз умеех да ги ловя за крилцата, когато идваха да пият вода от едно каменно корито, покрито със сламки, за да не се давят.

Рецептата излезе вярна: още към трийсетия ден баща ми напусна леглото, но продължихме лечението до края. Никога след това, до края на дългия му живот, не е страдал от болки в кръста. Това беше първата ми изява като лечител.

5. Бил съм около 11-годишен, а брат ми - с 2 години по-голям. Няколко години преди това между лявото му око и носа се появи малко туморче, което растеше бавно, но непрекъснато и започна да му пречи при отварянето и затварянето на окото. Един летен ден той сподели с мен, че това туморче много го дразни. Бях виждал бабите в селото ни как лекуват брадавици и други израстъци с една билка, която пуска бяло мляко.

Виждал съм тази билка да расте в изобилие на голямата поляна, северно от жп гара Александрово, на 6-7 км от нашето село. Без да се замисля много, му казах, че мога да го излекувам. Той също, без да се замисли, се съгласи и тръгнахме към поляната. Билката беше цъфнала. Накарах го да легне по гръб и да си затвори очите. Късах стръкчетата и му капех капки от млякото им, докато туморчето почерня и падна. Никога повече, до края на живота му, то не се появи. Това беше втората ми изява като лечител. След много години, когато по неволя се заех с билколечение, си спомних за тая билка, откъснах един стрък и отидох в Института по ботаника към БАН за консултация. Исках да разбера как се казва, защото в справочниците по фитотерапия не е описана като лечебно растение. Ст.н.с. д-р Люба Евстатиева веднага я разпозна, извади един справочник и ми даде да прочета написаното за нея. Казва се обикновена млечка (Euphorbia cyparissias), не са споменати лечебните й качества, но пише, че е отровна.

Народът обаче знае, че е лековита и как трябва да се използва, за да не нанася вреда. Много години след това с група туристи ходихме за билки в Лозенската планина. На една голяма горска поляна видях еуфорбия (обикновена млечка) в изобилие. Разказах на групата какви лечебни свойства има. Почти всички си оставиха раниците и чантите и започнаха да си капят мляко от билката. Всички третирани кожни израстъци изчезнаха за часове.

6. На около 2 км от селото ни имаше дъбова гора. В нея винаги ни беше интересно, но като правило ходехме до там групово, защото през топлите месеци сме виждали отделни вълци, лисици, таралежи, костенурки, змии и други интересни животни. Веднъж ходихме до гората с няколко другарчета, както винаги боси. Малко след като се върнахме, усетих, че дясната ми пета започна да се подува и дапосинява. Разбрах, че е нещо сериозно. Родителите и брат ми не бяха вкъщи.

Реших да отида с велосипеда на баща си до здравния пункт в съседното село Одърне, в който работеше д-р Виктория Радева, която беше идвала у нас и ме познаваше. Тя се разтревожи, защото прецени, че става въпрос за остър инфекциозен процес, който се развива много бързо и трябва да ме оперира незабавно, а нямала обезболяващи средства, нито кола, с която да ме изпрати до Плевен. Казах й да реже каквото трябва и обещах да не пищя от болка. Направи ми три разреза и от крака ми изтече много кръв, примесена с гной. Болката беше неописуема, но изпълних обещанието си да не викам. Целият се изпотих, но издържах. Каза ми, че е открила трън в раната и че съм се разболял от синя пъпка (антракс).

От същата болест преди години за едно денонощие почина овчар от селото ни. Тази добра и много красива лекарка спаси живота ми. Много години след това я видях в София. Каза, че работи в Министерство на народното здраве. Синът й Константин, роден в с. Одърне, беше завършил Художествената академия. Поканиха ме на гости. Когато ме изпращаше, сподели с мен, че е болна от рак. При следващото ми идване в София отново ги посетих, но тя вече беше починала. Видях само старата й майка. Докато съм жив, ще помня тая обаятелна лекарка, която спаси живота ми, но не можа да спаси себе си от коварната болест.

7. В същото село Одърне след д-р Радева беше назначен един много симпатичен лекар, който силно накуцваше. Той не ме е лекувал, но за малкото години, докато беше участъков лекар, остави прекрасни спомени като висококвалифициран и изцяло отдаден на работата си лекар. Прочу се в цялата Плевенска околия. Виждал съм каруци с болни от Никополско, Павликенско и дори от Горнооряховско да чакат пред здравния пункт помощ от него. Споделял е с възрастни хора, че като дете, след прекарана инфекция, се е стигнало до операция на крака му, извършена от небрежен лекар, и затова решил да завърши медицина и да стане добър медик. Доколкото си спомням, той се казваше Любен Григоров, но не съм сигурен в това, защото мина много време оттогава. Хората на моите години още помнят добрините, които е правил. Някой от познатите ми каза, че е чул, че впоследствие тоя лекар е станал професор, но не можах да го открия.

8. През 1959 г. жена ми се разболя от остро възпаление на двата бъбрека (пиелонефрит). Отделяха голямо количество пясък и при неговото изхвърляне получаваше кризи с много силни болки. Урологът в болницата в Самоков се оказа наш съсед, много интелигентен и отзивчив лекар. Той направи всичко възможно да й помогне, но не успя. Изпрати ни в София, но и там не получихме помощ. Тя дойде от най-неочаквано място. Една бабка, която живееше през улицата, точно срещу нас, видяла, че жена ми се превива от болки и я попитала от какво страда. Влязла в къщата си и след няколко минути й донесла един плик с изсушени корени от магданоз с указания как да ги използва. Същата вечер приготвихме водна отвара от корените, с мед и сок от лимони. След две седмици жена ми беше напълно здрава и никога повече не е боледувала от пиелонефрит. Рецептата за лечение на пиелонефрит е приложена в настоящата книга.

9. През 1960 г. синът ми се разболя от хепатит. Почти всички ученици от паралелката му се разболяха едновременно след имунизация. Бащата на един от съучениците му ни донесе камък от далака на теле, преболедувало от същата болест. От него чух, че този камък се казва реза. Благодарих му за вниманието, което ни оказа, но заведохме сина ни в районната болница, защото се отнесохме с недоверие към лечението с реза. Неговият син се завърна в училище след една седмица, а нашият излезе от болницата след два месеца с наднормено тегло. Бяхме се самонаказали за недоверието си към народната медицина, само една година след като се бяхме убедили в нейните предимства при лечението на жена ми.

10. През 1961 г. на средната става на безименния пръст на дясната ми ръка се появи някакво твърдо туморно образувание, което при натоварване на ръката се цепваше и кървеше. Бях преподавател във Военното училище в Силистра и всеки ден и час пишех с тебешир с тая ръка. Лекарят на училището ме заведе при хирург от окръжната болница. Той ми предложи операция с упойка и веднага я направи, като отстрани туморчето до костта. Три-четири месеца след това туморчето се появи отново и растеше по-бързо от преди. Отидох пак при хирурга и той предложи да го изгори с лупа на слънце. Излязохме на терасата, седнахме на два стола и започна изпитанието - горене на тумор без обезболяващи средства. Наоколо замириса на бира-скара. Туморчето беше изгорено по драстичен начин, но след време пак се появи и започна да расте още по-бързо. През лятото на същата година децата ни (на 14 и 11 години) пожелаха да направим туристически поход от Троян до Сопот през Балкана. Когато слизахме към Сопот видях, че от двете страни на пътеката расте в изобилие билката еуфорбия (обикновена млечка), с която в детството излекувах брат си. Пуснах жената и децата напред, а аз през цялото слизане до Манастирската река си капах върху пръста капки от млякото на билката. Като слязохме до реката, решихме да обядваме на брега й, точно срещу Манастирския яр, където Бойчо Огнянов (според Иван Вазов) е обучавал бъдещите въстаници на стрелба. След като се измихме в реката и седнахме на брега да обядваме, забелязах, че туморчето е изчезнало. На мястото му имаше нежна розова коричка, без кръв. Млякото на еуфорията е унищожило туморчето до последната клетка, без да засегне здравататъкан. Не е ли това едно чудо на народната медицина? Споделих радостта си с хирурзи и кожни специалисти, но никой от тях не прояви интерес към случая. Явно, че според тях това противоречи на правилата на модерната медицина и не заслужава вниманието им. Повече това туморче не се появи и от него не остана следа.

11. На 38-годишна възраст се разболях от гастрит, колит и кървяща язва. Не можех да приемам никаква храна. Изпратиха ме в санаториума в Хисаря. Бях на строга диета и пиех вода от долното изворче. На третия ден коремът ми се поду толкова, че не можех да си закопчавам панталона. Свикаха консилиум, говориха дълго на български и латински и решиха да ме изпишат веднага. Речено - сторено. Изписаха ме и не ми дадоха никакви обяснения за причините на заболяването, нито указания как да се лекувам по- нататък. Допуснах, че става дума за най-лошото и затова мълчаха. След завръщането ми в София направихме много опити с жена ми да намерим някакви храни, които бих могъл да приемам. Открихме, че мога да ям в ограничени количества само домашно препечен сухар, обикновени бисквити и мляко с ориз без захар. Издържах на тоя полугладен режим на хранене 7 месеца, без да прекъсвам работата си. Отслабнах много, но язвата ми се затвори, а гастритът и колитът не са се обаждали повече от 49 години - без лекарска помощ. Мога да ям всичко, но се придържам към щадящ режим на хранене и поддържам постоянно тегло 73 кг, колкото тежах при приемането ми в казармата.

12. През 1978 г. бях назначен за директор на Научноизследователския институт за медицинска техника (НИМТ) към Министерство на народното здраве. Имах възможност да се убедя във високата квалификация на медицинските кадри в системата на здравеопазването и в истинския им подвиг в борбата за здравето на хората. По моя лична преценка медицинската наука и медицинското обслужване в България през периода 1944-1989 г. бяха в невероятен възход. Редовни профилактични прегледи, безплатно лечение, възстановяване на здравето в санаториуми, достъпни за всички слоеве на населението и т.н., и т.н. В същото време и до днес не мога да забравя много случаи, които доказват пренебрежителното отношение към народната медицина от страна на много медици, в т.ч. и от висшия ешелон на системата. Ще посоча само един случай в подкрепа на това твърдение. Един ден бях повикан от директора по лечебно- профилактичната дейност в Министерството на народното здраве, за да обсъдим важен проблем, свързан с медицинската техника. Заварих директора е още един непознат човек да стоят прави до вратата. От края на разговора им разбрах, че събеседникът му е лекар, който е дошъл да се посъветва при кого от хирурзите да се оперира от хемороиди, за да се намали рискът от срязване на нерва, който командва отварянето и затварянето на сфинктера (пръстеновидния мускул) на ануса. За непосветените ще поясня, че срязването на този нерв превръща пострадалия човек в мъченик, тъй като изпражненията излизат самопроизволно през ануса. Не се стърпях и посъветвах излизащия лекар да тръгне по булевард „Стамболийски“ на запад и като стигне до улица „Цар Самуил“, да влезе в билковата аптека и да си купи едно пакетче от билката водно пипериче (Polygonum hydropiper) и да излекува без каквито и да е рискове хемороидите за десетина дни. Директорът пребледня, загуби контрол и изкрещя в лицето ми, че ми забранява да разпространявам невежество в неговия кабинет. Напуснах кабинета му и никога повече не влязох в него. Искам да поясня, че директорът беше поставен на тоя висок пост заслужено, ползваше се с голям авторитет и беше уравновесен човек. Той избухна, защото не можа да понесе превъзходството на народната пред модерната медицина в конкретния случай. И други лекари са реагирали по подобен начин. Съвременната медицина се е превърнала в религия, в чиято мъдрост никой смъртен няма право да се съмнява. В същото време и Нане Вуте знае, че тая билка, която народът ни от памтивека нарича маясълче, безпроблемно лекува хемороидите. С нейна помощ съм излекувал вече стотици хора, в т.ч. и един заслужил деятел на науката, когото модерната медицина не беше успяла да излекува в продължение на няколко години. Предоставям на читателя да прецени кой от двама ни в случая е проявил невежество.

13. Бях 57-годишен, когато ме нападнаха шипове в шийните прешлени и в коленете. Животът ми изведнъж стана много труден. Не можех да си изправя главата, не можех да карам кола, болките бяха непоносими. Около две години ме лекува един млад и симпатичен лекар във физиотерапията на XXII поликлиника, но не можа да ми помогне. Една вечер голямата ми дъщеря се обади по телефона с бодър глас и ме помоли да взема молив и лист и да записвам. Приготвих се и записах, че за излекуване на шиповете трябва да изсипя в едно бурканче чесън, свинска мас, йодна тинктура, морска сол и газ за осветление в определени количества. На това място и аз, като посочения по-горе директор, не издържах и я попитах слагат ли се в бурканчето хлебарки и миши опашки. Не можех да допусна, че с такива прости средства може да се излекувам, след като интелигентен лекар за две години с модерни методи не можа да ми помогне. Разликата между мен и споменатия лекар беше само в това, че аз не се разкрещях, а си позволих да иронизирам по адрес на съобщената ми рецепта. Дъщеря ми се обиди и затвори телефона. Същата вечер донесе бурканчето с лечебната смес и го даде на майка си с указания как да я използвам. След 21 дни бях напълно здрав и не знаех как да се извиня на дъщеря си. Оказа се, че рецептата е китайска и е приложена успешно от възрастна жена в София. Дъщеря ми случайно чула разговора на излекуваната жена с нейна приятелка и като добър стенограф записала рецептата. Опитах се да се извиня пред детето си и да изкупя вината си. Досега съм излекувал стотици хора от шипове. Получих писмени и устни благодарности по този повод. Искам да добавя нещо за отношението на официалната медицина и по този въпрос. След като се излекувах, веднага отидох при младия лекар, който положи много усилия да ми помогне и не постигна никакъв резултат. Той ме погледна и каза, че много се радва на излекуването ми, но не пожела да вземе рецептата. След това посетих завеждащия на Катедрата по неврология в Медицинска академия, който в лекциите си е преподавал научната неистина, че шиповете са неизлечимо заболяване. Той взе рецептата, но вероятно я е хвърлил в кошчето за боклук, защото и до днес лекарите у нас твърдят, че заболяването е неизлечимо. Доказателство: през 2010 г. си купих полезната и добре написана книга „Болестник“ на д-р Стоян Бахчеванов. На стр. 115 и 116 четем: „ШИПОВЕТЕ: те не могат да бъдат излекувани завинаги. Причиняват силна, остра болка, когато притискат нервни влакна и нервни коренчета и могат да бъдат облекчавани единствено техните симптоми ...“ Отказвам се от коментар.

14. През 1990 г. се подхлъзнах на заледена улица и паднах на десния си лакът, който се поду много бързо. Отидох в спешния кабинет при Военномедицинския институт. Предложиха ми веднага да легна на кушетката, за да ме оперират. Обясниха ми, че е скъсана торбичката (бурсата), в която се събира течността за смазване на ставата. Тя мо- жела да се излекува само със зашиване. Не се съгласих, защото при подобни операции винаги има риск за срязване на нерви и за парализиране на ръката. Ходих няколко пъти да ми изтеглят натрупаната течност със спринцовка. След няколко дни срещнах бившия си колега и добър приятел инж. Спас Данаилов. Той разбра какво ми се е случило и ми предложи да отидем до тях, за да ми даде сигурно лекарство, с което се е лекувал много пъти като алпинист. Даде ми два диви (конски) кестена и ми обясни как да ги използвам. Прибрах се вкъщи, обелих кестените, натроших ядките на парченца и ги смлях на брашно. Направих прясна пшенична питка, посипах кестеновото брашно на едната й страна и я залепих на лакътя си с лечебното брашно към кожата. Поставих отгоре найлон и си направих превръзка. След няколко дни питката изсъхна, напука се и започна да ми наранява кожата. Свалих превръзката, натопих лакътя си в леген с топла вода, питката омекна и я свалих. Отокът беше изчезнал и до днес, повече от 26 години, нямам проблем с тая торбичка (бурса). Не мога да си обясня как се е „зашила“ с кестеновото брашно, но приемам факта на излекуването си и винаги ще бъда благодарен на вече покойния си приятел Спас. Върнах се в лекарския кабинет и им съобщих как съм се излекувал. Не им направи впечатление. Предполагам, че не прилагат тоя метод, тъй като според тях е научно необоснован.

15. На 2 септември 1998 г. съм загубил съзнание и съм паднал пред един магазин за железария, недалеч от ,Дъвов мост“ в София. Преди това никога не съм губил съзнание и в деня на това произшествие не съм имал никакви признаци на слабост и главозамайване. Събудих се паднал по гръб, напреки на тротоара. Мъже и жени ме прескачаха, виждах подметките на обувките им, но никой не ме попита какво ми е и не ми помогна да стана. Изправих се с усилие и седнах пред витрината на магазина. Като се окопитих, взех такси и се прибрах вкъщи. Мина ми през ума да отида в „Пирогов“, но се отказах, защото допуснах, че е случаен инцидент. През нощта пак съм припаднал. Ставал съм за нещо и съм паднал отново по гръб, като съм си наранил главата и ми е изтекла доста кръв. Сутринта отидох във Военномедицинския институт. Изследваха ме обстойно в продължение на 11 дни и ми откриха четири сериозни и неизлечими според тях заболявания - мозъчно- съдова болест, абсолютна аритмия, исхемична болест на сърцето П-ри стадий (полузапушени сърдечни артерии) и тумор на простатата. Започнаха да ме лекуват трима лекари, които не се познаваха помежду си. Модерната медицина е довела специализацията на лекарите до абсурд - всеки специалист лекува само един орган или една система и не се интересува от състоянието на другите органи на болния и от организма му като цяло, да не говорим за отсъствието на всякакъв интерес към психиката и душата му. Представях си как всеки от тримата ми лечители е закачил на ченгел в кабинета си „своя“ орган от тялото ми и го лекува компетентно, забравяйки дори на кого принадлежи. Резултатът беше плачевен, загцото за 7 месеца изпих огромно количество синтетични лекарства и се отрових. Нямах сили да застана пред огледалото, за да се обръсна, трудно се придвижвах в жилището си. Предчувствайки близкия си край, приготвих дрехи и пари за погребението си. Казах на едно от децата си къде съм ги сложил и то плака дълго. Аз също си поплаках насаме след това. След кратко колебание се отказах от специализираната помощ на тримата си лекари и реших да се лекувам сам със средствата на народната медицина, следвайки указанията на великия природолечител от Лайпциг Луи Куне, когото Петър Димков признава за свой учител:

„... Всички болести, независимо от тяхното название и симптоми, неизменно възникват по една и съща причина, а именно поради замърсяване на организма с вредни вещества. Нелепо е да се лекува отделният орган, както правят това тесните специалисти, тъй като се подразбира, че всеки орган или крайник е част от тялото и да се лекува едно око, ръка или крак отделно от организма, е върхът на псевдонаучната глупост.“ Накупих си много книги за народната медицина, прочетох ги, отделих от тях това, което ми направи силно впечатление и ми вдъхна вяра, че ще се излекувам. За 16 месеца, по метода на пробите и грешките прочистих организма си, възстанових имунната си система и се излекувах напълно от четирите си свръхтежки заболявания, считани за неизлечими. Поднових разходките си из планините, събирах лечебни билки. И до днес помагам безвъзмездно на роднини, близки, познати и непознати да се избавят от бедите си. Когато започнах с билколечението, съдбата се оказа благосклонна към мен. Още при посещението на първите билкови аптеки попаднах на аптеката на Лиляна Елмазова  на  ул.  „Бачо  Киро“ №49 в София. Оказа се, че тя като млада е работила като хонорувана асистентка в Катедрата по фармакогнозия към някогашния Медицински институт в София и се е запознала с огромен брой лечебни средства. Като добавим към компетентността й и любовта й към пациентите, ще разберете при кого съм попаднал. Ще ви приведа само един случай, за да разберете какъв човек е тя. В една много стара книга, наследена от дядо ми по бащина линия, без начални страници и съдържание, подвързана с амбалажна хартия и надписана ,Домашен лекар“ от баща ми, открих описание на човешкото тяло и рецепти за лечение на много болести с лекарства от аптеките. За много от тях под черта бяха добавени билкови рецепти от народната медицина. В една такава рецепта пишеше, че всички стомашно-чревни болести се лекуват успешно с чай от две билки: огнивче и

подъбиче. Купих си от споменатата билкова аптека двете билки, приложих рецептата на подходящ болен и не го излекувах от нито една от изброените от него болести. Споделих това с г-жа Елмазова и тя ми обяни, че авторът не е бил компетентен и е объркал билките: вместо огнивче трябвало да се използва огниче, а вместо подъбиче - червено подъбиче. След тази малка (но много съществена!) корекция на двете билки с тази рецепта съм излекувал стотици болни от всичките им стомашно-чревни болести! Лиляна Елмазова ослепя, напусна билковата си аптека, но и до днес ми дава консултации по телефона. Божа дарба и призвание! Много важна за мен се оказа покупката (от една масичка на тротоара на бул.”Скобелев”) на първата книга за билколечение „Здраве от аптеката на Господ“ на австрийската лечителка Мария Требен. Тази книга винаги ми е помагала, когато съм използвал рецепти от нея за себе си или за мои пациенти. По-късно Мария Требен беше призната за най-добрата билколечителка в света! Написала е още десетина книги, в това число за детски болести и за алергии и всичките са много полезни, без да са вложени в тях комерсиални интереси.

16. Наскоро след като се самоизлекувах от четирите си тежки заболявания разбрах, че моят колега и добър другар доц. Тодор Дечевски е приет в тежко състояние в „Пирогов“. Веднага го посетих. Приели са го на лечение, след като няколко дни е поддържал температура над 38,5°С и личният му лекар не могъл да я овладее. Там също не са могли да му помогнат и го прехвърлиха в Клиниката по нефрология към Александровска болница. И там лежа много време, но не успяха да нормализират температурата му. Продължително време му вливаха венозно сутрин и вечер американски антибиотик от четвърто поколение (по 90 лв. дозата), но и това не помогна. Един ден вдигнал температура 42°С и изпаднал в кома. На другия ден го изписаха като безнадежден случай. Със съпругата му го закарахме до тях. Помолих я да ми разреши да направя опит да му помогна със средствата на народната медицина. Тя се изплаши, за- щото й казах, че ще използвам пречистен керосин (авиационно гориво за реактивни двигатели), а според лекарите това е отрова. Наложи се да се свърже със сина си, който работи в чужбина. Той се съгласи да опитам, след като лекарите считат случая на баща му за безнадежден. На шестия ден след началото на лечението температурата му се закова на 36,7°С. Той дойде в съзнание, започна да се храни по малко и след около 2 месеца събра сили да отиде от квартал ,Лозенец“ до Женския пазар и да донесе оттам една торбичка с плодове и една със зеленчуци. Скоро след това бях поканен на обяд в ресторант по случай избавлението му. Бях обявен от семейството му за негов спасител. Искам да добавя към този случай, че в медицинските ни вестници ,Доктор“, ,Лечител“ и др., често се публикуват мнения на лекари, че керосинът е отрова и не бива да се употребява за лечение. Те забравят, че и много от предписваните от тях лекарства също са отровни и че лечебният ефект зависи от дозата. На средновековния лекар Парацелз се приписва крилатата фраза: ,Дозата лекува, дозата убива.“

17. Бих желал да приведа още два случая, при които ми бяха направени операции, след като се излекувах от тежките заболявания преди години. Двата случая са много характерни за състоянието на официалната медицина у нас. Тя може с еднакъв успех да излекува тежко болен, но може и да осакати или дори да убие напълно здрав човек. Всичко зависи от това, при кого ще попаднеш: при хуманен лекар или при търговец. В началото на 2005 г. зрението на лявото ми око започна да отслабва и за няколко месеца то ослепя напълно. С дясното око, може би преуморено, също започнах да виждам много лошо. Обзе ме тревога от мисълта, че може да потъна в пълен мрак на стари години. Работех едновременно над няколко книги на исторически теми, които исках да завърша на всяка цена. Тръгнах да търся спасение при очните лекари. Минах през много кабинети в поликлиники и болници в София и никъде не можаха да разберат от какво ослепявам. В един кабинет ми капаха три пъти атропин и не можаха да разширят зениците ми, за да видят какво ми е. Отидох до Варна, където според някои мои познати имало много добри специалисти. Там се съгласиха да ме оперират, но без гаранция за пълно възстановяване на зрението. Казаха ми, че може би ще възстановят до 15% от него и ще виждам едрите предмети, за да не се удрям в тях. Върнах се в София с голяма тревога в душата си. Случайно срещната позната ми каза, че друга наша обща позната е ослепяла с едното си око и лекарка от Окръжна болница е успяла да възстанови напълно зрението й. Веднага се свързах с излекуваната и разбрах, че лекарката се казва Росица Лолова. Потърсих я същия ден, открих я и споделих по телефона тревогите си с нея. Покани ме на преглед още на следващия ден, един час преди работното й време. Изследва ме по различни методи и след около 70 минути откри причината за заболяването и ми предложи да ме оперира още на следващия ден, ако й гласувам доверие. Обеща да възстанови напълно зрението ми, защото нервът бил здрав. Бях силно обнадежден, защото един хабилитиран лекар в престижно здравно заведение месец преди това ме попита: „Ти какво искаш от мен? Да възстановя повредения ти зрителен нерв? Как да свърша тая работа, когато никой на света досега не е могъл да я свърши?“. На следващия ден отидох и бях опериран. Останах да преспя в болницата. На следващия ден сутринта лекарката махна превръзката ми. Изплаших се от това, което видях: всичко около мен блестеше като заскрежено и обляно с ослепителна светлина. Оказа се, че лявото ми око, невиж- дало светлината дълго време, трябва да се адаптира към новата обстановка. След два часа се адаптира и ме изписаха. Изпитах силно желание да прегърна и разцелувам това нежно същество, тази истинска вълшебница. Възпря ме само огромната ни разлика във възрастта, може би повече от половин век. Успях само да й благодаря и да я попитам колко трябва да платя за операцията. Тя ме изгледа учудено и каза: “Че нали сте по клинична пътека? Нищо не ми дължите.“ Другите лекари, които ми предлагаха операция, не страдаха от скрупули и назоваваха цената, преди да са я направили. Някои от тях назоваваха твърде големи, четирицифрени суми, без да гарантират излекуването ми. Излязох от болницата не пеша, а на криле. Защото вече виждах отново и защото се убедих, че не всички лекари са станали търговци, виждащи в пациента само източник на печалба. Купих един хубав букет и се сбогувах с добрата фея, за която ще си спомням винаги с дълбоко уважение и с най-добри чувства. На 8 юли 2008 г. бях опериран в I-ва МБАЛ-София от херния. Оперира ме д-р Тони Шейтанов с екип от още петима души. Изписаха ме на втория ден след операцията. Три дни след изписването ми през нощта получих силен кръвоизлив през оперативния разрез. Едновременно с това вдигнах висока температура. Обадих се по телефона на д-р Шейтанов. Той дойде в хирургичния кабинет на 29-ти ДКЦ, отвори раната и изпомпи с две ръце голямо количество кръв. След това всеки ден идваше и изпомпваше кръв. Когато вдигнах много висока температура, се изплаши и на 18.07.2008 г. ме прие отново в болницата. Беше свикан кон- силиум за обсъждане на моя проблем. Имах голям хематом около разреза и висока температура. Всички лекари ме прегледаха

и мълчаха. Само най-младият от тях каза, че трябва незабавно да бъда реопериран. Впоследствие разбрах, че той се казва д-рГорнев. Предложението му беше прието и бях опериран отново от д-р Шейтанов. Оказа се, че при първата операция са били допуснати две грешки: срязан е бил кръвоносен съд, от който постоянно е изтичала кръв в корема ми в продължение на десет дни. И единият ми тестис е бил зашит под раната и умъртвен. Не знам какъв хирург би могъл да направи това? Той ме попита съгласен ли съм да отстрани унищожения тестис. Отговорих му, че не съм съгласен и държа да го спаси. Каза ми, че вече е умъртвен и задължително трябва да го отстрани. Попитах го защо иска съгласието ми, след като знае, че е умъртвен по негова вина. Не ми отговори и го отстрани. В епикризата е записано, че е извършена операция „хемикастрацио декс- тра“, но аз бях приет за реоперация след операция от херния, а не за кастрация! Резултатът от патолого- анатомичното изследване е: „Обвивки, тестис, кордони, епидидим с кръвоизливи и хеморагично инфарциране.“ Не е отбелязана причината за това и не е посочено виновното лице за усложнението. Неотдавна в наши вестници съобщиха, че за аналогичен случай в една западноевропейска страна потърпевшият е бил обезщетен със 110 000 евро. Нашите лекари дори не ми се извиниха. Заведох дело по случая, но то не се състоя, защото от I-ва МБАЛ - София не ми дадоха медицинските документи и адреса на д-р Шейтанов, който вече работел в неизвестна за мен европейска страна. Часове след реоперацията ми болките се усилиха и станаха непоносими. Помолих дежурната сестра в превързочната да свали превръзката, да почисти раната и пак да я превърже. Тя ми отговори: „Не си ти човекът, който може да ми поставя задачи“ и на бегом слезе по стълбището към долния етаж. В превързочната, където дежуреше тя, нямаше други пациенти. На четвъртия ден след реоперацията ме изписаха с възпалена рана и с повишена температура. Раната започна да гнои. Ходех на превръзки в дежурния кабинет на партера. Превръзките падаха, преди да се прибера у дома. Почти месец продължи ходенето по мъките. Не издържах на този тормоз и потърсих д-р Горнев. Споделих как ме превързват в кабинета на партера и това, че сестрата ми каза да отида в друга болница, щом не харесвам превръзките й. Той се зае сам да ме превързва, правеше го по най- добрия начин и на 28 август 2008 г., 41 дни след втората операция, раната се затвори и температурата ми се нормализира. Хематомът до раната се разнесе няколко месеца след затварянето й. И до днес се напипват втвърдявания в областта на разреза и имам непрекъснати, понякога остри болки. Може би те се дължат на сраствания в резултат на продължителното възпаление и гноене на раната. Отвратен съм от работата на лекарите и на администрацията в I-ва МБАЛ - София. Единственият ми светъл спомен за тази болница е от д-р Горнев. Зарадвах се, когато по-късно разбрах, че е оценен като хирург и е назначен на работа в бившата Правителствена болница с повишение. Той заслужава това! 18. Връщам се отново към моята лечителска практика. Аз не ограничих интересите си само към билколечението. От преди около 17 години датира интересът ми към патогенните микроорганизми и метода за унищожаването им с честотен генератор. Взех такъв апарат от мой добър приятел и станах може би първият им „унищожител“ по метода на биоелектрорезонансната терапия (БЕРТ). Години наред работихме заедно с д- р Надежда Пенева (по-късно и с д-р Галина Тодорова). Те откриваха патогените със специална диагностична апаратура, а аз ги унищожавах с честотния генератор. По това време си купих и започнах да използвам в практиката си електрически масажор, по-късно

- много скъпата за моите финансови възможности лампа „Биопт- рон“ и т.н. Оказа се, че природната медицина разкри пред мен нови методи в допълнение към народната (билковата) медицина, което значително обогати лечителската ми практика. Проявих интерес и към дейността на австрийския народен лечител Рудолф Бройс, открил нови методи за лечение на десетки болести, връх на които се оказва лечението на рак. Без да мога да кажа точно кога и как, но и аз се оказах успешен лечител на различни видове рак.

19. През годините постепенно бях въвлечен в една твърде далечна от основната ми специалност дейност и бях признат за народен лечител. Мога да споделя, че целият ми живот премина не така, както си го представях на младини. Мечтаех да стана архитект или строителен инженер, а бях работник, механик, инженер по експлоатацията и ремонта на съобщителна техника, преподавател и ръководител на катедра във ВУЗ, старши научен сътрудник със степен доктор и ръководител на научно направление във ведомствен научно-изследователски институт, ст.н.с. в БАН, директор на Института за медицинска техника. Признавам, че от всички изброени дейности най-интересна и всепоглъщаща се оказа работата ми като народен лечител. От нея изпитах и най-голямо удовлетворение по няколко причини, две от които са основни: тази дейност се оказа най- сложна и най- хуманна. Никога по-рано не съм изпитвал такава радост, каквато изпитвам сега при всеки излекуван болен. Истинско щастие ме изпълва при всеки спасен човешки живот, особено когато това се отнася за дете. Единственото нещо, за което днес съжалявам е, че не съм станал лекар на младини. Едва сега разбрах, че това е било моето призвание. Бих искал да бъда полезен на народа си, както са били полезни новите ми кумири: Роял Реймънд Райф, Рудолф Бройс, Асклепий (Ескулап), Хипократ, Авицена, Цин Шъ Хуан, Виктор Востоков (Белият лама), Луи Куне, Мария Требен, Петър Димков, Мойсей Маймон, йеромонах Нео- фит Калчев, отец Матей Преображенски, Иван Раев, Иван Неумивакин, Людмила Пучко, Джон Армстронг, Рийн Кейс и други лечители, отдали голяма част от живота си за спасяване здравето на човечеството, достигнали до върховете на лечителското изкуство. 20. Моите успехи като народен лечител бяха популяризирани от БНТ1, от научното списание „8“ и от Нова телевизия (в предаването

„На кафе“). В резултат на това животът ми стана невероятно труден. Броят на болните, които търсеха помощта ми, се увеличи многократно. Това доведе до огромното ми натоварване. Успях да предоставя двата честотни генератора за БЕРТ на медицински център. Благодаря на управителката му за проявения интерес към този метод на лечение и за проявеното разбиране към моето претоварване. Непрекъснатата ми работа с пациентите, вникването в техните тежки здравословни и много често не само здравословни проблеми, желанието ми да им бъда полезен по всякакъв начин и по всяко време, се отразиха много сериозно върху здравето ми. Бях принуден да потърся медицинска помощ. След кратък престой в болница състоянието ми не се подобри. Това ме накара отново да се обърна за диагностика и лечение към лекари в една от големите софийски болници, те ме препратиха към друга болница, откъдето ме върнаха обратно при личния лекар „за изясняване на диагнозата“. Мисля, че коментарът е излишен. Опитвам се постепенно да помагам на организма си да укрепне. Ще се обърна за помощ и към билкови рецепти, които съм използвал с успех през годините.

Към написването на тази книга се осмелих да пристъпя, едва след като натрупах повече от 16-годишен опит в лечителското изкуство, след като успях да помогна на хиляди хора с леки, тежки и дори считани за неизлечими за- болявания. Голяма част от пациентите ми ме подтикнаха да напиша книга, за да споделя с повече хора скромния си лечителски опит. Някои от тях дори ми предложиха и безвъзмездна лична помощ за издаването й. Ще се радвам истински, ако тя помогне на здравите да запазят здравето си до края на своя живот, а на заболелите по различни причини - да възстановяват нормалното си здравословно състояние с утвърдени народни и природни средства. 

Авторът