ВЪВЕДЕНИЕ В НАРОДНАТА И ПРИРОДНАТА МЕДИЦИНА

Винаги  съм вярвал, че преди да започне нещо ново, човек трябва да проучи не криво-ляво, а из основи старото. 

Н. В. Гогол

Медицината е наука за болестите, за предпазването от тях и за лечението им. Не се знае кога е поставено началото на нейното развитие, но вероятно тя е връстница на човечеството. Преди да е обособена като наука, помощ за възстановяване на здравето на човека са оказвали народните лечители. Те са открили лечебните свойства на много билки и на други вещества, намиращи се в изобилие в природата, както и елементарни способи за лечение. Представата ни, че древните хора са били примитивно мислещи същества, е погрешна. На скални рисунки, датирани от преди много хилядолетия, са изобразени лечебни ритуали, в това число и на трепанация (отваряне на черепа). Има много книги, посветени на фармакогнозията, науката за материалите от растителен, животински и друг произход, които са използвани като лечебни средства от древни времена и до днес. Една прекрасна книга на тази тема е „Курс фармакогнозии“ на руския учен проф. А.Ф.Хамерман, издадена през 1938 година. Древните хора са били много по- близо до природата от нас и са могли да разпознават лесно хранителните, лечебните и отровните растения, плодове и зеленчуци.

И днес сме свидетели на това, че нито едно животно не яде отровни гъби. Както домашните, така и дивите животни ядат с удоволствие манатарките, печурките, сърнелите и други гъби, но не се докосват до червената и бялата мухоморка. Това важи и за други растения. Например виждани са мечки, лисици и други диви животни да ядат левурда (див чесън, мечи лук), считана днес за една от най-полезните билки. Само хора умират от ядене на отровни гъби и само художници, откъснати напълно от природата, и до днес илюстрират детските книжки с красивите, но силно отровни червени мухоморки. Как се лекуват и днес първобитните хора от горното течение на река Амазонка, в откъснатите от света острови в Световния океан и други изолирани от прогреса на човечеството племена?

Лечението им е предоставено на жреците и на лечителите, които им дават билки, разтриват ги и се молят на боговете и тайнствените духове за сили и здраве на племето. Медицинската наука се е развивала бавно, но непрекъснато в продължение на хилядолетия, за да стигне до днешните научни методи и средства за диагностика и лечение. Не бива обаче да се пренебрегват успехите и дори някои гениални открития на нашите далечни предшественици в областта на медицината. Тъй като настоящата книга не е посветена на историята на медицината, ще си позволя само да спомена някои от тези върхове на медицинската наука и практика, които не бива да се забравят и пренебрегват от нас и от бъдещите поколения земни хора.

Напротив, длъжни сме да изучим из основи и да включим в употреба всички полезни, но предадени на забрава методи и средства за профилактика, диагностика и лечение, създадени от миналите поколения. Най-старите писмени доказателства за лечебните средства и методи са останали от шумерите, които са живели преди повече от 6 хилядолетия преди нашето летоброене в Месопотамия, между реките Тигър и Ефрат. Те са създали клинообразната писменост и са оставили следи от висока култура във всички области на човешката дейност. Археолози са изкопали устройство, подобно на днешните акумулатори. Когато го почистили и заредили с електролит, то произвело ток. Шумерите са създали астролого-религиозна научна медицина, която се е разпространила в целия тогавашен културен свят и е господствала няколко хиляди години след това.

Наследници на шумерите по същите земи са станали асиро-вавилонците, които са въвели мерките и теглилките и са усъвършенствали писмеността на шумерите. При разкопки в Куюнджик е открита най-старата в света библиотека, състояща се от 22 000 глинени плочки, изписани с кли- нообразно писмо. Тази библиотека е създадена по времето на асирийския владетел Ашурбанипал (668-627 г. пр.н.е.). В библиотеката в столицата Ниневия има и копия от още по-стари вавилонски текстове, написани преди повече от 4 000 години. В 33 плочки са описани лечебни растителни и животински продукти с указания за използването им от тогавашните лечители. На плочките е изписано наименованието на растението или на животинския продукт, болестта, при която се използва и начинът, по който се приема. Плочките са систематизирани по болести. Има отделни плочки за лечебни средства от минерален произход.

На други плочки са написани заклинания против болестите. В столицата на асиро- вавилонците е имало специална градина за отглеждане на билки. Съставен е бил и списък на откритите лечебни растения (билки).

Гръцкият историк Херодот описва как се лекуват жителите на Вавилон по негово време, когато нямало още организирана медицинска помощ. Болните отивали на площада, здравите хора минавали край тях, оглеждали ги и когато откриели някого, който страда от болест, от която вече са боледували самите те или техни близки, се приближавали до него, утешавали го и му казвали как може да се излекува. Никой не подминавал болен, без да го попита от какво страда.

По-късно във Вавилон се обособило организирано лекарско съсловие с утвърдени правила за лекуване. Първоначално всеки от тях лекувал само една болест. Могат да се приведат много примери за това, че древните племена и народи са открили по експериментален път много лечебни средства и методи, някои от които могат да се прилагат успешно и днес без усъвършенстване. Лечебните средства и методи на асиро- вавилонците били усвоени от египтяните.

Много названия на билки преминават в египетския език. Рецепти на египетските лечители са били записвани на папируси. Открити са 7 папируса с рецепти за лечение на различни болести. За най- ценен от тях се смята папирусът, открит в Еберс през 1872 г. Той е написан през 1550 г. преди нашето летоброене.

Дълъг е около 20 метра и съдържа рецепти за лечение на много болести. Четири хиляди години преди нашата ера е съставен един папирус, който може да се сравни със съвременната фармакопея (справочник за фармацевтите), в който са описани известните лекарства, начините за тяхното използване, пазене и проверка, минимални дози, задължителни суровини за изготвяне на лекарствата във всяка аптека и пр.

Някои рецепти са били много сложни за изпълнение. Съдържали са по 60 съставки. Египтяните са отглеждали и много чуждоземни билки. През 1500 г. пр.н.е. при царуването на царица Гатшепсут (Хатчепсут) е организирана експедиция от 5 кораба за събиране на лечебни растения в земите около Червено море с цел отглеждането им в Египет. През 2700 г. пр.н.е.

Имхотеп е написал фундаментален труд за египетската медицина. Върховният жрец и главен лечител при фараона Ту- танкамон - Ел Акс е открил ирисовата диагностика, едно от най-великите постижения на медицината в досегашната й история. Впоследствие този метод е пренесен в Индия и в Китай. И до днес ирисовата диагностика остава един от най-съвършените и безвредни диагностични методи. Голям принос за разпространение на лечебните средства в древния свят имат финикийците, първите големи мореплаватели в този исторически период. Те са плавали с корабите си до всички страни от средиземноморския район, стигали са и до Англия, и до Балтийско море. Доказателства за това за кехлибарените украшения, намерени в гробници на Асиро-Вавилония. Плавали са и в Черно море. Стигали са до Индия и до днешния индонезийски остров Суматра. Важно перо в търговската им дейност са били лечебните средства. Те са донесли и култивирали много лечебни растения от посещаваните страни. Основите на мидийската и персийската медицина е поставил Заратустра. При царуването на мидийския цар Митридат е написана сложна рецепта от билки, наречена терияк, която е използвана за усилване на организма. Тя се е използвала и в Европа. В България е донесена от турските хекими (лекари). За основа е използван пчелен мед, а в състава й влизат 41 билки. На турски се нарича кувет (маджун). Медицината на Индия и Китай е самобитна и много стара. В Индия преди повече от 5000 години е написана книгата „Дамара Тантра“, която се състои от 102 глави и е представена като разговор между бог Шива и богоподобна- та му съпруга Парвати. Тя задава въпроси за това, как трябва да живее човек от раждането до смъртта си, а той отговаря. Сто и първата част е посветена на лечението на индусите. Едно от основните лечебни средства според Шива е урината. Може да се използва както собствената, така и кравешка урина (в Индия кравата и до днес е свещено животно). В манастирите на Индия е имало и медицински школи за подготовка на лечители, първите известни досега в историята на медицината. Индийската медицинска школа се нарича аюрведа, което значи наука за живота. Книги за аюрведа са писани от много автори, някои от които са известни и до днес: Чарана, Сушрута, Вагбата и други.

Най- старите са писани на палмови листа. Китайският император Ин Джън подчинява всички китайски области и ги обединява в една държава. Той е император от 221 г. до 206 г. пр.н.е. под името Цин Шъ Хуан- ди. За кратко време въвежда твърд ред в Китай. Ускорява строителството на Великата китайска стена, подобрява пътищата, разширява напоителната мрежа, стандартизира мерките и теглилките, реформира писмеността. По негова заповед са изгорени исторически хроники и класически книги. Запазени са обаче книги по медицина, астрология, земеделие, гадаене. Около 460 учени, укривали книги и критикували императора, са погребани живи. Под негово ръководство е написана книга за китайската медицина Хуанди Нейджин (Вътрешен канон на Жълтия император), състояща се от 4 тома. Тя може да се сравни по значение с Хипократовата колекция за гръцката медицина или с трудовете на Гален за ислямската и за средновековната европейска медицина. Всяка част от книгата съдържа 81 глави или трактати под формата на диалози между Цин Шъ Хуанди и шестима от неговите министри. Първата част, известна като „Основни въпроси“, обхваща теоретичните основи на китайската медицина и нейните диагностични методи. Втората част ,Духовен център“ разглежда акупунктурата. Третата и четвъртата са съхранени само частично. Преди повече от 4000 години в Китай е създадена многомерна медицина, наречена До-Ин, базираща се на биолокацията и приложната радиестезия. Това е един от най-съвършените методи за диагностика и терапия, запазен и до днес. Многомерната медицина е получила признание в САЩ, Русия и в други страни по света. Преподава се в курсове и в медицински институти. Големи заслуги за прилагането на този метод в Русия има инж. Людмила Пучко, участвала в руската космическа програма. Не съм чувал нашата система за здравеопазване да проявява интерес към този метод, въпреки че тритомната книга на Людмила Пучко е преведена на български език и е издадена през 2002 г. (том 1), 2003 г. (том 2) и 2009 г. (том 3) от издателство „Аливго“. Древните гърци са имали доста добре развита медицина. Гръцките лечители са ходили до Египет и до Индия да усвоят тяхната медицина. Най-известният от тях е бил Асклепий (римляните го наричали Ескулап), който е живял около 1200 г. пр.н.е. и е създал много центрове за лечение, а след смъртта си е бил обожествен (Бог Асклепий). Вторият по известност е Хипократ (460-377 г. пр.н.е.), който се приема за баща на съвременната медицина. Хипократ и още 7 негови ученици и последователи оставят огромно писмено богатство след себе си (около 70 книги), днес приписвано само на Хипократ. Те основават медицината, която се базира на наблюдението и на точността, и която приема, че човешкият организъм е свързан с околната среда и заболяването му се дължи на естествени причини: студ, топлина, вятър, вода, пороци, травми, начин на живот и особено начин на хранене. Хипократ, основателят на тази медицинска школа, 12 години е пътешествал в Египет и други държави, където е трупал знания и опит в лечебното изкуство. След това се връща в родния си град Кос, Гърция и започва упорита работа за обучение на лечители и създаване на нова школа в медицината. Той е автор на клетвата, която в силно изменен вид полагат при дипломирането си голяма част от днешните лекари. Следва оригиналният й текст: „Кълна се в Аполон, лечителя, в Асклепий, Хи- гия и Панацея и призовавайки за свидетели всички богове и богини, че ще изпълнявам с пълно съзнание и с всички мои сили следните правила: ще уважавам моите учители като родители, ще деля с тях имуществото си, ако е необходимо; ще се грижа за техните наследници като за мои братя и ще ги уча безплатно и безотказно на това изкуство, ако те пожелаят; ще преподавам медицинска теория и практика на първо място на моите деца и на децата на моите учители и след това на тези, които с обещания и клетва се обявяват за мои ученици и уважават правилата на професията, и на никой друг, освен тях. Ще предписвам на болните според моите знания и мнението си режим, подходящ за тяхното подобряване, без да им вредя. Никога няма да предписвам лекарство или да давам съвети, които биха

могли да предизвикат смърт, пито ще проявявам инициатива за такава подбуда. Също така, няма да доставям на жените средства против зачеване или за помятане. При всички обстоятелства ще упражнявам моето изкуство с чистота и честност. Няма да се осмелявам да правя операция за изваждане на камъни от пикочния мехур даже при болни, у които заболяването е силно проявено, и ще ги повелявам на специално занимаващите се с това. В който дом и да вляза, ще имам предвид само интересите на болните, като се въздържам от всяка вредна и развращаваща дейност, особено от похотливост при контакти с жени или момчета, свободни или роби. Всичко, за което ми бъде оказано до 1. 

Дъщери на Асклепий - бел. авт. верие е семейството по време на лечението или вън от него, ще пазя в тайна, ако не е позволено да го разгласявам.

Ако спазвам и съблюдавам тази клетва с вярност, нека ми бъдат отредени щастлив живот и почит в професията. И нека се разпространява славата ми между хората и да трае дълго, но ако се отклоня от клетвата или я престъпя, нека съдбата ми бъде нещастна. ” В България народната медицина е извървяла също свой дълъг път през вековете.

При царуването на княз Борис I и на цар Симеон е имало разцвет на културата и науките. Според преданията Венеамин, станал по-известен като Боян Мага, син на цар Симеон, и неговият последовател Василий Врач, са поставили основите на нашата медицинска наука. Боян Мага е бил високообразован човек, учил в Магнаурската школа в Константинопол. Там се запознал с достиженията на египетската и елинската наука, в това число и в областта на медицината.

Те двамата са създали модерна за времето си школа за медицина у нас, като са използвали и знанията на българите, славяните, траките и други племена и народи, населяващи Велика България. За съжаление и двамата са били убити в Константинопол. Боян Мага е бил завързан в чувал и хвърлен в Босфора, а Свети Врач - изгорен на клада.

През Второто българско царство Йоан Екзарх е описал на български език анатомията на човешкото тяло, болестите и начините за лечението им, както и лечебната сила на някои билки. Отново е била изградена система за здравеопазване. За съжаление през времето на византийското и на турското робство цялата книжнина на български език е била унищожена, а за система на здравеопазване не е могло и да се мисли.

Народът ни се е лекувал с помощта на средствата на традиционната народна медицина, предавани устно от поколение на поколение до Освобождението на България през 1878 г. През периода на Възраждането започва възходът и на народната ни медицина. Будни и грамотни български монаси и свещеници в манастирите стават едновременно и учители, и народни лечители.

Няма сериозно изследване за развитието на народната ни медицина през този период, но са останали писмени следи за някои от най- известните ни народни лечители непосредствено преди и след Освобождението. Един от тях е йеромонах Неофит Калчев, родом от село Орешак, Троянско.

Преди Освобождението той е служил най-дълго в Преображенския манастир до Велико Търново. Интересът му към народната медицина е събуден от баба му и майка му, които са били народни лечителки-билкарки.

Освен това в Преображенския манастир съдбата го е събрала с известния народен будител отец Матей Петров Преображенски - Миткалото, който е бил учител, народен лечител, книгоиздател, читалищен деец и сподвижник на Васил Левски. Той е бил в Зографския манастир в Света гора 8 години според Неофит Калчев, а според други източници - 12 години. Там е записал много рецепти от народната медицина и ги е предал на отец Неофит.

Освен това в Преображенския манастир се върнал от Йерусалим йеромонах хаджи Хрисанта, който е бил там свещеник в Руската държавна болница в продължение на 28 години и е донесъл много рецепти от руската народна медицина и от руските лекари в болницата.

Така отец Неофит Калчев е станал отличен народен лекар и лекувал безплатно населението в Търновско, с което си е заслужил омразата на дипломиран лекар във Велико Търново.

Бил е преследван от властите, глобяван, лежал в затвора. Горили са му торбите с билките, тормозен е преди и след Освобождението.

Въпреки всички гонения, Неофит Калчев е успял да издаде своята книга „Народен домашен лекар“ и да я преиздаде 8 пъти. Тази книга е първата енциклопедия на народната медицина, издадена в България след Освобождението, събрала голяма част от знанията на народните лечители в България.

За тая му книга е удостоен от цар Фердинанд с писмена благодарност и с парична награда.

Получил е благодарствено писмо и от канцеларията на руския император. Истински подвиг е извършил народният лечител Петър Димков, син на лечителка-билкарка, който освен проявен героизъм във войните от 1912 г. до 1918 г., освен заслугите му като командир на войскови части във Варна и Кар- лово и като гражданин след войните, по някои данни е приел през живота си над 100 000 болни, излекувал е над 8 000 тежко болни и е издал тритомна енциклопедия „Българска народна медицина“.

За съжаление той също е преследван и гонен като народен лечител, само защото е превъзхождал някои титулувани величия по знания и умения да диагностицира и лекува болните. Неговите книги, издадени преди 9 септември 1944 г., след тая дата са били обявени за вредни и са изгорени.

Едва след като е излекувал двама членове на Политбюро на БКП - ген. Иван Михайлов и Людмила Живкова, забраната за издаване на книгите му е отменена и те са преиздадени няколко пъти до днес. През последните 26 години, които се оказаха фатални за по- голямата част от народа ни, се случиха и няколко хубави неща у нас.

Едно от тях е отварянето ни към световния книжен пазар и специално в областта на природната и народната медицина. Излязоха стотици книги в тази област, някои от които се превърнаха в ценен капитал за много българи. Мога да кажа и да докажа, че преди 17 години бях с единия си крак в гроба и не официалната, а народната медицина от България, Австрия, Русия, Китай, Тибет, Индия и други страни ме спасиха.

Затова днес съм един от ревностните й привърженици и пропагандатори. България разполага с огромно разнообразие от лечебни билки, някои от които вършат чудеса при лечението на тежко болни хора. Някои специалисти по народна медицина твърдят, че всяко растение притежава определени лечебни свойства.

Днес на Земята се наброяват около 500 000 растителни вида. Всяка година се откриват и описват още около 5000 нови растения. Какви неизчерпаеми богатства ни предлага природата! Ние, хората, също сме нейни деца, но не умеем да я опазваме и да живеем природосъобразно и затова природата боледува, а и ние заедно е нея. Изчезват растителни и животински видове, храним се е храни, пълни с отрови.

И както вървят нещата, ще изчезне и човекът, самопровъзгласил се за господар на природата. Първият том от тритомната книга на Петър Димков за българската народна медицина е посветен изцяло на природосъобразния начин на живот и на природолечение- то. Основна част от природолечението според Димков е билколечението. Народът мъдро е забелязал, че за всяка болка си има билка. Нещо повече, в свои песни народът ни е поставил билките като нещо по-важно дори от житото, от което се произвежда насъщният хляб. Ето извадка от народна песен за селянин, който трябвало да запали снопите и сеното на селски изедник. „ ...Аз, ща снопито запали, ала сеното не мога, че има билки всякакви, от Бога за цяр дадени: тинтява и чемерика, бял смил, едностръка иглика, жълт минзухар, бяло кокиче, дилянка, бръшлян и цариче... Ако сеното запаля и тебе с билки напуша, голям грях, Радке, ще сторя и ще те, Радке, парясам. И ще замина далече, за да изкупя греха си, греха си, Радке, пред Бога... ”

Много добре е формулирал силата на билколечението геният на България Христо Ботев в стихотворението „Хаджи Димитър” и то само в един куплет: „ ...Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, заемен а... ” Основната съставна част на народната медицина са билките, втората - водата за запарване на билкови чайове, а третата - любовта на лечителя към пациентите му. Няма да е пресилено да се каже, че с билки и с други природни средства днес могат да се излекуват всички болести, които са налегнали човечеството.