ЛЕЧИТЕЛИ С ГОЛЯМ ПРИНОС към МЕДИЦИНАТА

В дългогодишната ми практика на народен лечител най-силно съм се възхищавал от лечителите, които са се посветили изцяло или до голяма степен на медицината. Много от тях са оставили дълбока следа в алтернативната медицина, независимо от преследванията, на които са били подложени. Аз съм ги приел като мои учители и съм се възхищавал от много техни човешки качества. Роял Реймънд Райф (1888-1971) започва да се занимава с лечението на рак през 30-те години на миналия век.

През 1920 г. той открива вируса на рака, изолира го и го инжектира в плъхове. Всички опитни животни са заразени и впоследствие излекувани. Райф доказва, че всяка болест може да бъде излекувана, ако се използва генератор с определени електромагнитни честоти. Използвайки този метод, Райф успява да излекува онкоболни, без обаче да унищожава здравите клетки. За да докаже правотата си, изследователят започва лечение на 16 болни от рак в последен стадий. През 1934 г.

Южнокалифорнийският университет назначил изследователска комисия, която да проследи лечението и след 90 дни да прегледа пациентите, ако те все още са живи. Три месеца по-късно лекарите и патолозите констатирали, че 14 от пациентите са излекувани. След 4 седмици и другите двама били напълно здрави. Известно е, че бактериите, вирусите и паразитите имат своя собствена честота на трептене. Ако тя се открие, патогенът може да бъде унищожен, като се облъчи с по- голяма амплитуда от собствената му честотна вълна. Стените на мембраните се разрушават и патогенът бързо умира, обяснява Райф.

Ето защо всяка болест, причинена от патоген - бактерия, вирус или гъбичка, може да се излекува, като патогенът бъде унищожен и организмът оздравява. Предимството на лечението на Райф е, че то не засяга нито една здрава човешка клетка, защото те функционират на различни честоти. В списъка на Райф има стотици болести, с които той можел да се справи. Освен рак, с генератора на Райф може да се лекува СПИН, ревматизъм, астма, шарки, епилепсия, туберкулоза, сифилис, проказа, стрептококови инфекции и т.н. За да изолира вирусите, Райф използвал уникален, конструиран от него микроскоп. Модерните електронни микроскопи убиват моментално всичко, което е под тях и изучават само мумифицирани остатъци.

Изобретеният от Райф микроскоп можел да види и движението на живи вируси, докато те променят формата си, за да се пригодят към околната среда. Той дори наблюдавал процеса на преобразуване на здрави клетки в туморни. Райф определил индивидуален спектроскопичен подпис на всеки микроб, използвайки спектроскопичен визьор. С откритията си Райф спечелил уважението на колегите си. Той обаче е принуден да прекрати дейността си, защото Американската медицинска асоциация (АМА) възбужда съдебен процес срещу него и методите му на лечение.

Докато продължава процесът, представители на Асоциацията посещават сътрудниците на Райф. Тези, които отказват да се откажат от методите и уредите му, губят медицинските си лицензи. Нито едно медицинско списание не се съгласява да публикува трудовете му. Единственото издание, промъкнало се през цензурата, е това на Института Франклин. Докато Райф дава показания, лабораториите му са опожарени. Д-р Немее, който има копия на някои от трудовете на Райф, умира при мистериозен пожар, унищожил и всичките му изследвания. Подобна е и съдбата на лабораторията Бърнет, която узаконява изследванията на Райф. През 1946 г. Реймънд Райф е принуден да разпродаде на части останалото от лабораторията му в Сан Диего. През 1971 г. Райф умира от "случайна" смъртоносна доза от ва- лиум и алкохол в болницата в Гросмонт.

Рудолф Бройс (1899-1990) е австрийски лечител, който през целия си живот се е стремил да открие начин и средство, чрез което да помогне на неизлечимо болните.

След много опити той успял да намери най-доброто средство за алтернативно лечение на рак.

Неговият специален сок се справя безотказно с раковите клетки. Освен това той стимулира имунната система, пречиства кръвта и предоставя на тялото изключително много енергия.

Най-важното обаче е, че този сок доказано помага в борбата срещу раковите клетки! Той ефективно е проработил при лечението на повече от 45000 болни от рак и други нелечими заболявания, потърсили помощ при лечителя.

Рудолф Бройс е издал брошура, която е станала настолно четиво на много хора по света. След продължителни изследвания и опити Бройс стигнал до извода, че раковите клетки се хранят с протеини.

Поради тази причина протеините трябва да бъдат отстранени от нашето меню, а тялото да бъде прочистено от тях. Той създава специален хранителен режим, който трае 42 дни. В този период лечителят препоръчва да се пие само зелен чай и неговия специален зеленчуков сок, чиято основна съставка е червено цвекло. През тези 42 дни раковите клетки умират от глад, докато цялостното здраве се подобрява. Информацията за своя метод Бройс открил в една стара 300-годишна немска книга, в която подробно било обяснено, как чрез соколечение могат да се лекуват различни болести. Що се отнася до чая като напитка, която внася разнообразие в 42-дневния режим, Бройс казва, че може да е зелен, а може и да е билков, като е добре билките да са от региона, в който живеете. Рецепта за зеленчуков сок на Бройс: 55% червено цвекло, 300 мл; 20% моркови, 100 мл; 20% корен от целина, 100 мл; 3% суров картоф, от 10 до 30 мл и 2% черна ряпа, от 10 до 30 мл. Известно е, че раковите клетки се хранят предимно с твърди и сладки храни. Поради тази причина особено важно е сокът да бъде много добре прецеден, за да не съдържа власинки. Няма да чувствате слабост или главоболие, ако преди лечението със сока на Бройс се подготвите предварително, като спазвате един-два дни от седмицата ограничителен режим - само на сокове и вода. Ако искате да отслабнете здравословно — пийте сока на австрийския лечител, който не само убива раковите клетки, но дарява на здравите хора красота и изящна фигура.

Асклепий е бог-лечител в древногръцката митология. Той изучил изкуството да лекува при кентавъра Хирон. Когато натрупал достатъчно опит в лечителството, Атина му дала от кръвта, която капела от Медуза Горгона. Кръвта на горгоните имала магическа сила. Тази, която капела от лявата страна на Горгоната, носела смърт. Ас- клепий използвал тази, която капела от дясната страна, за да спасява хората. Прославил се като изкусен лекар, който даже възкресявал мъртвите. За това нарушение Зевс го убил с мълния, изкована от циклопите. Най-често Асклепий е изобразяван като брадат мъж, в разцвета на силите си, приличащ малко на Зевс. Неизменен атрибут на Асклепий бил жезъла, около който имало обвита змия (понякога две). По-късно негов символ станала чаша, обвита със змия. В образа на Асклепий се съчетават черти на земята - лечителка и представата за децата на боговете - герои, които със своята дързост нарушават равновесието, установено от боговете на Олимп. В древноримската митология Асклепий се нарича Ескулап. Епидемията, разразила се в Рим през 293 г. пр.н.е., накарала римляните да започнат да го почитат. Неговият храм се е намирал в Рим. Днес на негово място се издига болницата Св. Вартоломей. Увековечен е на небето със съзвездието Змиеносец.

Хипократ (460-370 г. пр.н.е.) е най-великият лекар на античността, наричан още баща на медицината.

С името му се свързва Хипократовата клетва. Известни Хипократови принципи са:

„На първо място не причинявай вреда“ и „Изкуството е вечно, а животът - кратък“. Според биографичните данни за него, той е бил обучен в лечителския храм на остров Кос и може би е бил ученик на древногръцкия лекар Херодик.

Хипократ странства дълго време, преди да се установи в Кос, за да практикува и преподава медицина. Малко са известните факти за живота на Хипократ. Някои от неговите постижения като медик са документирани от Аристотел и Платон. Работите, приписвани на Хипократ, наречени още „Хипократова колекция“ (Corpus Hippocraticum) наброяват около 70 произведения.

Те са писани между 430 г. и 200 г. пр.н.е.: „Афоризми“, „Способи за редукция“, „От епидемията“, „За въздуха, водите и местата“, „За древната медицина“, „За фистулата“,

„За фрактурите“, „За хемороидите“, „За нараняванията на главата“, „За лечението при острите заболявания“, „За ставите“, „За свещените болести“, „За хирургията“, „За язвите“, „Книга за прогностиката“, „Законът“, „Клетвата“. Смята се, че около 6 произведения са на Хипократ, а останалата част от колекцията е остатък от голямата библиотека на медицинското училище на остров Кос. Неговото обучение вероятно е повлияло на други автори в посоката на неговите идеи, които отричат суеверията, божествения произход на болестите, магията на примитивната медицина и по този начин поставят основите на науката медицина. Едно от най-значимите произведения на Хипократ е „За въздуха, водите и местата“, където се дискутира ролята на околната среда като  причинител  на  заболяванията  и  се  отрича  те  да  имат  божествен  характер.   В

„Прогностика“ и „Афоризми“ той предлага революционната за времето си идея, че чрез наблюдение на множество случаи лекарят може да прогнозира развитието на заболяването. В неговите произведения и в Хипократовата клетва се защитава идеята за конфиденциалността. Той предлага лекарите да записват своите открития и лечителски методи, като по този начин те да могат да бъдат усвоявани от други медици. Идеята за превантивната медицина възниква в „Лечение“ и ,Лечение на острите заболявания“, като се набляга на начина на живот и хранене.

Абу Али ал-Хусайн ибн Аб- далах ибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина известен като Авицена (980- 1037), е согдийски лекар, философ, естество-изпитател, поет и музикант, една от най-значимите фигури на Ислямския златен век. Пише на персийски и арабски език, последовател е на Аристотел и на неоплатонизма. книги върху широк кръг от теми. От тях до наши дни са достигнали около 240, включително 150 в областта на философията и 40 в областта на медицината. Той критически преработва и систематизира тогавашните знания и е смятан от мнозина за „баща на съвременната медицина“. Най-известните му произведения са философската и научна енциклопедия

„Книга на лечението“ и медицинската енциклопедия „Канон на медицината“, която се превръща в стандартен учебник по медицина за много средновековни университети и се използва до средата на XVII век. Освен философия и медицина, текстовете на Авицена засягат теми като астрономия, алхимия, география, геология, психология, богословие, логика, математика, физика и поезия. Шестнадесетгодишен, Авицена започва да се занимава с медицина. Той не само изучава теорията, но по собствените му думи открива нови методи за лечение чрез безвъзмездна работа с пациенти. На 18 години вече има репутация на вещ лечител и по-късно пише: „медицината не е Автор е на 450 трудна и трънлива наука, като математиката и метафизиката, така че скоро постигнах голям напредък; станах отличен лекар и започнах да лекувам болни, използвайки утвърдени лекарства“. Първото назначение на Авицена е през 997 година като личен лекар на саманидския емир, който му дължи възстановяването си от опасно заболяване. Основната полза от заемането на този пост е достъпът му до придворната библиотека на Саманидите, прочути покровители на науката и учените.

Цин Шъ Хуан (259-210 г. пр.н.е) е първият император на Китай, управлявал през 221-210 г. пр.н.е., след като успял да обедини „Воюващите държави“ под обща власт. След укрепването на властта си, Цин Шъ Хуан предприема поредица от дълбоки стопански и политически реформи, както и мащабни строителни проекти. През този период се унифицира китайската писменост, стандартизират се единиците за измерване, унифицира се паричната система. Под негово ръководство е написана книга за китайската медицина Хуанди Нейджин (Вътрешен канон на Жълтия император), състояща се от 4 тома, в които са обхванати най-високите достижения на китайската медицина. Предхождащият управлението на Цин Шъ Хуан Период на воюващите държави е свързан с постоянна политическа нестабилност и военни конфликти, но се смята за златен век на свободната мисъл. Цин Шъ Хуан премахва Стоте школи от предходния период, които обхващат конфуцианството и други философски направления. На тяхно място като официална идеология на династията е наложен легизмът, чийто основен елемент е изискването хората да следват законите и да бъдат наказвани в съответствие с тях. Изгорени са много книги, а много учени, изразили несъгласие с официалната идеология, са били преследвани и убивани.

Виктор Востоков бял тибетски лама, професор по народна медицина, академик. Роден е през 1937 г. на границата между Тува и Монголия в семейството на сибирски знахар. Срещата с тибетски лама определя неговата бъдеща съдба. В будистки храм той се обучава до 18- годишна възраст и опознава скритите възможности на хората. Там получава званието Доктор по Тибетска медицина. За времето, прекарано в манастира, Востоков изучава повече от 300 дисциплини, в това число управление на времето, терапията чженцзю, лекуване чрез изгаряне, цубо- терапия, лечение с поглед, лечение с мисъл, с молитви, със свещени сутри. Овладява и 40 метода за диагностика — по езика, зъбите, ушите, по аурата, по точката Сювей, по „прозорците на тялото“, по гръбнака, по ноктите. Научава се да различава десетки видове пулс. Усвоява 108 начина за лекарствено въздействие върху организма, както и приготвянето на хиляди чудодейни препарати, основани на древни рецепти, при това прилагани индивидуално за всеки човек. В Москва завършва медицинско и фармацевтично училище, психологическия факултет на Московския университет, както и най-различни курсове, за да получи съветски дипломи и по-лесно да може да практикува. Работил е в московски болници, в Центъра за нетрадиционни методи на лечение, 5 години в хомеопатична аптека, бил е началник на експедиции за търсене на лековити растения. Създадените от него лечебни препарати не са намерили приложение в болниците, тъй като приготвените от натурални съставки лекарства не са били утвърдени от държавните институции. Днес В. Востоков чете лекции в цяла Русия, разпространява философията на тибетската медицина, консултира болни, пише книги. В настоящата книга е използван материал от книгата на Белия лама Виктор Востоков „Съкровища на тибетските манастири” по въпроси, свързани с прочистването на организма.

Луи Куне (1835-1901) е немски природолечител.

Куне страдал от тежка форма на наследствен рак на стомаха и в белите дробове.

Той е горчиво разо- Д Р . }' чарован от неспособността на ортодоксалната медицина да му помогне.

IF Обръща се към природни средства в опит да намери начин да преодолее ужасната болка, причинена от заболяването.

Успява да облекчи собствените си симптоми и да се справи със заболяването си. По този начин доказва ефикасността на своята лечебна система.

Помогнал на себе си, решава да посвети живота си на лечението на болните. Диагнозите, които Куне поставя, се основават на вида на лицето и шията.

По тях той съди за натрупването на отпадъчни продукти в тялото, което води до широк спектър заболявалия.

Луи Куне е известен предимно с методите си на хидротерапия със студена вода, които са предназначени за подобряване на функциите на организма чрез стимулиране на долната част на корема.

Неговото откритие за единната причина на болестите е получено след години упорит труд, опити и хиляди излекувани болни. Той открива, че всяка болест произлиза от отлагането в нашите тела на отпадъчни, ненужни и отровни вещества. Петър Дънов също препоръчва методите на Луи Куне.

При лечението по методите на Луи Куне се налага строго вегетарианство.

Той забранява на пациентите си употребата на сол и захар в храната. Подчертава значението на правилното хранене и избягването на претоварване е токсини, които водят до дегенерация на вътрешните органи.

Известна е лечебната баня на Куне: пациентът седи във вана с относително студена вода (10-14°С, макар че днес се предпочитат малко по-високи температури), която покрива и корема.

Долната част на корема, бедрата и гениталиите се трият е груба ленена кърпа. В резултат на това се получава стимулация на нервната система от студената вода, което спомага за премахване на токсините. Веднага след банята пациентът ляга в леглото, за да се затопли. Мария Требен (1907-1991) е известна австрийска писателка и лечи- телка, добила

популярност със своите книги през 80-те години на 20-и век. Тя е народната лечителка с най-много издадени и преведени книги по целия свят. В основата на успеха на Мария Требен са нейната уникална философия, страст и конкретност. Тя е известна в Европа със своите специфични познания за билките и е един от пионерите на възродения интерес към природните средства и традиционната медицина в края на XX-ти век.

Мария Требен вярва, че билковите лекарства се изучават най-добре е разбиране и търпение, че е налице естествен лек за почти всяка болест. Нейните рецепти са кратки и ясни, е конкретни ползи и резултати.

Има шестнадесет книги за своята работа, които са преведени на български. Най- известната от тях е „Здраве от аптеката на Господ:

Съвети и опит е лечебни билки“, 1992 г. През 2001 г. излиза и продължението за резултатите от билколечението. Останалите й книги са посветени на алергиите, на болестите на сърцето, червата, стомаха, дихателните пътища, както и на заболяванията, свързани със стрес, мигрена, главоболие и т.н.

Петър Димков (1886-1981) е роден в София. Баща му Иван Ха- джидимов е свещеник от е. Горно Броди. Майка му Екатерина Димкова е известна народна лечителка, която от ранна възраст го запознава е народната медицина.

През 1899 г. Петър Димков заминава за Петербург, където завършва Военна академия. Неговата дъщеря Лили Димкова споделя, че там той се запознава е трудовете на Лев Толстой, които оказват силно влияние върху мирогледа му.

По време на следването си той посещава и лекции по медицина в Медицинския университет. Интересува се от хомеопатия, посещава лекции и беседи по тибетска медицина.

В Петербург Димков намира първите книги за ирисова диагностика, която по-късно използва в практиката си. Запознава се и с книгата на М. Платен за природосъобразен живот и лекуване, която става негова настолна книга.

Петър Димков е бил много широко скроена личност, еднакво толерантен към всички раси, народи и религии. Запознава се подробно с учението на Петър Дънов.

Димков казва: „Какво е България - една мънинка страна, но е толкова особено място. Орфей, богомилите, Петър Дънов - такива огромни всемирни учители са дошли в тази малка страна.“ Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и бива раняван многократно.

След войните се установява като военнослужещ в София. Започва дейността си на народен лечител. През 1920 г. сключва брак. През 1925 г. служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1931 г. е произведен в чин полковник. Назначен е за командир на 10-та Родопска дружина. Поставя началото на

 първия билков магазин в Асеновград. Като командир на 21-ва пехотна дружина в Карлово през 1933 г. спасява от разрушаване родната къща на Васил Левски и ръководи нейното възстановяване. По-късно е на служба във Варна, където се включва активно в дейността на Военния съюз, организирал Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката на VIII Приморски полк и построяването на парка- мавзолей „Владислав Варненчик“. През 1936 г. е преждевременно приведен в запаса поради републиканските си убеждения. Следват дълги години на мизерия за Димков, съпругата му Мария и трите им деца - Любомир, Лили и Владимир. Това му дава възможност да се отдаде на друго значимо обществено дело — билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Привърженик е на идеите на Петър Дънов. Лекува всичките си пациенти безплатно. Публикувано е тритомното издание на Петър Димков „Българска народна медицина“ (1977 г., 1992 г., 1993 г.), което включва рецепти и съвети за природолечение и природосъобразен живот - хигиена, хранене, козметика, билколечение и духовни практики. То е наследник на основния му труд „Наръчникъ по природно лекуване и живеене“, издаден в три тома, четири пъти в периода 1926-1939 г. През периода 1944-1990 г. книгите му са забранени от политическата цензура. След 1990 г. делото му отново добива популярност. През 1981 г. режисьорът Михаил Венков създава документалния филм „Срещи с Петър Димков“. През 2007 г. режисьорът Стилиян Иванов създава филма „Лечителят“ по книгата на Лили Димкова „Петър Димков - моят баща“.

Моше бен Маймон, известен още като Мойсей Маймон (1135- 1204), е известен еврейски философ, лекар, равин, изследовател на Петок- нижието и законотворец. Прекарва по- голямата част от живота си в Мароко и Египет. Заедно със своя съвременник Авероес популяризира и развива философската традиция на Аристотел, с което оказва силно влияние върху развитието на философията в Западния свят. Неговите трудове са изучавани от Албертус Магнус и Тома Аквински.

Йеромонах Неофит Калчев (1848-1928) е роден в с. Орешак, Троянско.

Баба му и дядо му били билкари и започнали да учат малкото момче от най-ранна възраст да познава лечебните растения, как се берат и как се сушат.

Когато поотраснал, го запознали с лечебното действие на билките, а покъсно и с билковите комбинации, кои билки в различните рецепти играят неутрализираща и хармонизираща роля. През 1867 г. настъпва нов период в живота на Нео- фит.

Той става послушник в Преображенския манастир. След две години е ръкоположен за дякон, а през 1870 г. - за йеромонах. Още с постъпването си в манастира и през следващите три години той намира подходящо място, където съхранява събраните до тогава билки и с разрешението на игумена на обителта започва да лекува монасите, а впоследствие и болните миряни, пристигнали там от различни места.

При епизодичните си посещения в Преображенския манастир Матей Миткалото вижда, че това момче е сериозно, прилежно, работливо, послушно и най-вече разбира много от билки и решава да го направи свой наследник.

През декември 1870 г. отец Матей отново се връща в манастира. Дава на Неофит всички свои писания за билките, а също така чертежи, рисунки, приспособления за различни технически съоръжения, за които вече 42-годишният Матей заявява, че са „глупости и пропиляно на вятъра време“, даже му подсказва, че ако иска, може да ги изгори.

Но Неофит ги запазва, поради което и до наши дни има запазени част от чертежите, плановете и рисунките на този „мечтател безумен“. След това отецът моли Неофит, ако делото, за което се борят, един ден се осъществи, а него (Миткалото) вече го няма, да напише книга по народна медицина, в която може да спомене рецептите му.

Неофит Калчев изпълнява молбата на отец Матей и написва книгата „Народен домашен лекар“. В нея той помества свои проверени рецепти и рецепти на Матей Миткалото, които е използвал с успех през годините.

Изданието има необикновен успех. Към края на този сборник с рецепти и други здравни поучения той помества и своя рисунка на Левски, правена по фотография на Апостола. Матей Миткалото и Неофит Калчев са лекували Левски и той им е бил много благодарен. При последната среща с Левски Неофит Калчев го помолил да го нарисува. Апостола отказал, за да не попадне рисунката при турците. След гибелта на Апостола, Калчев направил рисунката и я включил в книгата си. Книгата на Неофит Калчев се препечатва и до наши дни, а последният й тираж е отпреди няколко години и е напълно изчерпан. След Освобождението, поради липса на учители, игуменът на манастира налага послушание (дава църковна заповед) на Неофит Калчев да напусне манастира, без да сваля расото, и да тръгне по търновските села да учи децата на четмо и писмо. Дълго време той добросъвестно изпълнява послушанието си, даже хората започнали да го наричат „Стария даскал“. След 1920 г., вече в напреднала възраст, Неофит Калчев се завръща в Преображенския манастир, където умира през 1928 г. Погребват го с големи почести и досега паметникът му се поддържа в добро състояние.

Отец Матей Преображенски- Миткалото (1828-1875) (Моно Петров Сеизмонов), наричан от народа още Очматей или Очката, е български възрожденец, монах, просветител и революционер.

Член на Вътрешната революционна организация. Приятел и довереник на Васил Левски. Прозвището Миткалото идва от глагола „миткам“ („скитам“). Отец Матей е роден през 1828 г. в е. Ново село, Великотърновско.

На деветгодишна възраст става чирак в Дряновския манастир. От 1846 г. е послушник в Дряновския манастир, а през 1848 г. е подстриган за монах в Пре- ображенския манастир. Скиталчествата му започват през 1851 г., когато за пръв път посещава манастирите в Света гора Атонска.

След едногодишен престой се връща в родния си край. През 1856 г. отново е в Атон, където остава до 1861 г. По време на престоя си там чете усърдно книгите в манастирската библиотека.

Проявява интерес към механиката и се опитва да построи пясъчна мелница на брега на Бяло море. Правил е опити да създаде и перпетуум мобиле, бил е вещ познавач на билки и лекувал различни болести.

През 1862 г. оставя расото и постъпва в Първата българска легия. През следващата година предвожда малка чета, с която влиза в България, води сражение с османски отряд и побеждава.

През 1863 г. се заема активно с обществена дейност. Тогава облича отново расото и започва да пътува из Великотърновския край като книжар и проповедник.

Разпространява жития на светци и други християнски книги, но между тях и различни произведения, имащи за цел да разбудят българското самосъзнание. През 1869 г. съпровожда Васил Левски при обиколката му из Великотърновско, Пловдив, Стара Загора, Кар- лово и други градове и села в Южна България.

След смъртта на Левски през 1873 г. е един от хората, които не губят надежда и продължават организацията на освободителното движение. Отец Матей Преображенски умира в родното си Ново село, в построения с негови усилия Комитетски хан през 1875 г., на 47-годишна възраст, без да дочака да види Отечеството си свободно.

 Първият народен лечител, на когото официално е присъдена титлата доктор, е

българинът Иван Раев (1876- 1938).

Роден е в гр.Сопот. От малък остава сирак и е принуден да стане аргатин. От баща си, който бил билкар, наследява интереса към лечебните ния и навсякъде събира сведения за тях. В Цариград се запознава с възрастен ходжа, който бързо оценява способностите му, предава му целия си натрупан опит и му подарява една книга с рецепти.

Иван Раев проявява особен интерес към растението лудо биле (ат- ропа беладона) и по- специално към ефекта му при т.нар. постенцефалитен паркинсонизъм. Като малък той наблюдавал как баща му лекува с тази билка домашните животни от биволска болест - народното название на енцефалита.

По емпиричен път Иван Раев стига до извода, че извлек от коренищата на беладоната повлиява симптомите при паркинсонова болест. За извличане на ценните вещества от билката той използва бяло вино (червеното е непригодно за целта поради съдържащите се в него танини). През 20-те години на миналия век в Европа избухва епидемия от енцефалит, наричан още „сънна болест“.

Медицината е безсилна и хиляди хора умират, а оживелите развиват паркинсонизъм. Особено засегната е Италия, къ- дето от постенцефалитен паркинсонизъм се разболява и съпругата на крал Виктор Емануил - Елена Савойска, майка на бъдещата българска царица Йоана.

Всички опити за лечение остават безрезултатни. Дворцовите лекари научават за българския метод, който успешно се справя с паркинсонизма. Иван Раев е повикан в Рим и скоро италианската кралица е излекувана.

Правителството веднага открива специална болница за лекуване на заболелите от сънна болест по неговия метод. За една година през нея преминават 1345 души, които са напълно излекувани с помощта на българския еликсир. Болницата е наречена на името на Иван Раев, а италианската медицинска академия му присъжда титлата доктор. Кралският двор го обсипва с почести и отличия, между които е и „Орденът на кралската корона“.

Славата на скромния сопотски билкар се разнася из цяла Европа - методът му става достояние на международната научна общественост под названието „CURA BULGARA“ (българското лечение). След завръщането си у нас д-р Иван Раев се установява в казанлъшкото село Шипка, където открива малка лечебница и продължава изследванията си.

Прославеният българин умира през 1938 г. в Пловдив, получавайки инфаркт във файтон на път за гарата. До смъртта си Иван Раев не получава признание в България, а неговото лечение никога не е прилагано у нас. Съгражданите му кръщават болницата в родния му Сопот на негово име. По-късно проф. П. Николов и д-р Хр. Петров установяват, че антипаркинсоновият ефект на изготвения от него препарат се дължи на алкалоидите атропин и скополамин, съдържащи се в лудото биле.

Иван Павлович Неумивакин (1928-2014) - д. м.н., професор, заслужил изобретател на Русия, лауреат на държавна премия, водещ народен лечител на Русия, удостоен с висши награди и много отличия. От 1959 г„ в продължение на 30 години, проф.

Неумивакин се занимава с космическа медицина - разработване на методи и средства за медицинска помощ на космонавтите при полети с различна продължителност. Въз основа на комплексни изследвания, проведени с водещи специалисти в различни области, той създава оздравителна система, която включва използването на кислородна вода.

Този метод позволява не само да се избавим от много болести без използване на синтетични лекарствени средства, а и служи като превантивна мярка.

Людмила Григориевна Пучко (1937-2010), академик и пълноправен член на Руската академия на науките и на Международната инженерна академия, к.т.н., радиофизик, специалист по системите за космическа връзка. От началото на 1999 г. до последните дни на живота си, Людмила Пучко работи в тясно сътрудничество с к.ф.н., к.м.н. Генадий Анатолиевич Непокойчицки, изпълнителен директор на "Publishing ANS". Тяхната съвместна научна работа е високо оценена. Л. Пучко посвещава 40 години от живота си на изучаването на човешкия организъм и разработването на методи за самопознание, самодиагностика и самолечение. Пучко е известна на българските читатели с книгите си

„Радиестезично познание за човека“, „Многомерна медицина - Система за самодиагностика и самоизцеление на човека“ и „Биолокация - приложна радиестезия“, които са издадени в три тома от издателство „Аливго’’ през периода от 2002 г. до 2009 г.

Джон Армстронг (1922-2010) е бил млад лекар, когато излекувал себе си от туберкулоза с урина. Напуска лекарската си практика и до края на живота си успешно лекува болни с различни заболявания чрез своя метод на уринотерапия и лечебно гладуване. Голяма част от болните според официалната медицина са били с трудно лечими или неизлечими болести. През 1944 г. по настояване на свои приятели и пациенти Джон Армстронг публикува кратката си брошура „Уринотерапия“. Лечението по метода на Армстронг се състои в продължително гладуване (от 10 до 14 денонощия), в зависимост от тежестта на заболяването. През това време се пие вода, колкото организмът има нужда, и половината урина, отделена за деня. По време на гладуването е задължително в продължение на 2 часа да се втрива престояла (или смес от стара и прясна) урина в кожата. Джон Армстронг препоръчва разтривки със затоплена урина. Компреси и превръзки с урина трябва да се правят, когато има абсцеси, рани, тумори и уплътнения. Според практиката на Армстронг повечето тумори се излекуват след 10-30 денонощия на гладуване и уринотерапия. Преди всяко прочистващо гладуване се взима и английска сол. В 16 часа се взима очистително, обикновено до полунощ червата се изпразват и на другия ден започва гладуването. Преди гладуването се правят клизми, но това не е задължително. Изчакват се 3 дни, през които урината се изчиства от соли и става бистра течност, без вкус и мирис. Трябва да се започне с малки порции урина - 1-2 пъти на денонощие. Най- лесно се пие втората сутрешна урина, с първата се измиват пикочните пътища. Пиенето на уринатнормализира много функции на организма.

Рийн Кейс (1888-1978) е медицинска сестра от Брейнстридж, Канада. Тя получава билкова рецепта за лечение на рак от своя възрастна пациентка, която от своя страна преди 20 години научила рецептата от индиански лечител от племето оджибве. Благодарение на тази рецепта пациентката била излекуване в миналото от рак на гърдата, без да се оперира (за което настоявали лекарите). Рийн нарекла билковата смес ESSIAC, което е фамилното й име, прочетено отзад напред (Caisse). Рийн Кейс помага на хиляди раково болни, като отказва заплащане за лечението. След 1942 г. тя е преследвана за лечителската си дейност и много години от живота си прекарва в самота. През 1977 година, една година преди да почине, тя разкрива за пръв път имената на оригиналните билки в състава на успешната формула ESSIAC. Признателните жители на град Брейнстридж й издигат паметник.