ЗА ТРАДИЦИОННАТА И МОДЕРНАТА МЕДИЦИНА

Традиционната медицина е съвкупност от природната (естествената) и народната медицина. Същината на природната медицина е живот в хармония със законите на природата. Същината на народната медицина е диагностициране по външния вид на болния, по изменение на ирисите на очите, с помощта на биоенергетиката и биолокацията (без използване на диагностична апаратура) и лечение само с природни средства (лечебни билки, течности, храни и други), без операции и без продукти на химико-фармацевтичната промишленост.

Народната медицина лекува организма на човека като цяло и отстранява причините за заболяванията.

Модерната медицина (алопатична) е развила до съвършенство методите и апаратурата за диагностика и лечение, но се е откъснала от методите и средствата за диагностика и лечение на традиционната медицина. Увлечена в успехите си, модерната медицина се стреми да приложи в своята практика последните достижения на науката и допуска няколко груби грешки:

А. За диагностиката използва главно апаратура, основаваща се на облъчване на организма: компютърен то- мограф, ПЕТ скенер, ядрено-магнитен резонанс, сцинтиг- раф, рентгенови апарати и др., лъченията на които могат да нанесат сериозни увреждания на всички клетки на организма и могат да навредят на имунната система.

Б. Използва в неразумни количества токсични лекарства, произведени от химико- фармацевтичната промишленост, пренебрегвайки понякога правилата за тяхното използване, формулирани от откривателите им, с което могат да нанесат увреждания на човешкия организъм.

В. В стремежа си към съвършенство, съвременната медицина е въвела тясна специализация на лекарите и е престанала да лекува организма като цяло. И като правило, пренебрегва напълно единството на тялото и духа на човека. Народната медицина също е научна медицина, тъй като нейните методи, средства и дози са проверени и доказани от хилядолетния опит на човечеството. В подкрепа на значението на традиционната и на алтернативната медицина е следният документ на Световната здравна организация:

Документ № 134 от декември 2008 г. на Световната здравна организация (СЗО) със седалище в Женева „Традиционната медицина (ТМ) е съвкупност от знания, умения и практики, основаващи се върху теориите, вярванията и опита на различните местни култури, използвани за поддържане на здравето, както и за предотвратяване, диагностициране, подобряване на състоянието или излекуване на телесни и душевни заболявания. Когато се възприема от други населения (извън местните култури), ТМ често бива наричана алтернативна или допълваща медицина (АДМ).

Тя обхваща богато разнообразие от терапии и практики, различни във всяка отделна страна или район на света. ТМ се използва от хилядолетия и практикуващите я са допринесли много за човешкото здраве, особено при първичните медицински грижи на ниво отделна човешка общност. ТМ/АДМ продължава да се радва на популярност по целия свят. От 90-те години на ХХ-ти век насам интересът към нея става все по-голям в много страни по света - както развити, така и развиващи се. Термините „допълваща“ и

„алтернативна“ медицина са взаимнозаменяеми с понятието „традиционна“ медицина в някои страни.

Те се отнасят до широката гама от здравнипрактики, които не са част от традицията на самата страна и не са интегрирани във водещата система на здравеопазване. Билковите лекарства включват билките, билковите материали, билковите препарати и завършените билкови продукти, които съдържат активни части от растения или други растителни материали или съчетания от тях.

Традиционната употреба на билкови лекарства се отнася до дългата историческа употреба на тези лекарства. Тя е добре установена и се смята от мнозинството от хората за безопасна и ефикасна и може да бъде призната от държавните власти. В Германия и Австрия с алтернативна медицина се занимават предимно лекари, а в САЩ според някои оценки поне половината от практикуващите я също са лекари. В Германия има строг контрол върху билките - половината от тях се предписват от лекари и разноските се покриват от здравните фондове.

Между 1995 и 2000 г. броят на лекарите във ФРГ, преминали специализирано обучение по използване на природни продукти почти се удвоил, за да достигне до 10 800 души. В някои азиатски и африкански страни почти 80% от населението разчита на традиционната медицина при първичната медицинска помощ.

В много от развитите страни 70-80% от населението е прибягвало до някаква разновидност на алтернативната или допълващата медицина. В САЩ 158 милиона души от пълнолетното население са използвали билколечението и съгласно отчета на Американската комисия за алтернативни и допълващи лекарствени средства през 2000- та година са изразходвани 17 милиарда долара за традиционни лекарствени средства. Билколечението е най-разпространената разновидност на ТМ и е много доходно на международния пазар. Годишните приходи в Западна Европа достигнаха 5 милиарда долара през 2003/2004 г.

В Китай през 2005 г. са продадени продукти за 14 милиарда долара. Световният оборот на билкови средства е над 60 милиарда долара годишно и постоянно нараства.

Според Световната здравна организация за правителствата е важно: - да формулират национална политика и да регулират доброто прилагане на ТМ и да я интегрират в националната система за здравеопазване съгласно е изискванията на СЗО; - да създадат регулаторни механизми за контрол на безопасността и качеството на продуктите и на практикуването на ТМ; - да разпространяват сред обществеността и полз- вателите на ТМ съзнание за необходимостта от безопасност и ефикасност на методите на лечение; да култивират и съхраняват лекарствените растения, за да осигуряват употребата им в бъдеще“.